Робин Кук - Непрогледност

— Господин Серино… — каза Джордан с примирителен тон, но другият го прекъсна.

— Нали бях ясен, докторе? Разчитам да не дрънкаш повече. Прав ли съм?

Джордан кимна. Ръцете му трепереха.

— Виж сега, докторе, нямам намерение да ти играя по нервите. Искам да си във форма. Защото трябва да направиш така, че и аз да съм в добра форма. Зарадвах се, когато сутринта сестрата се обади да ми каже, че мога да постъпя за операция.

— Аз също се радвам — каза Джордан, опитвайки се да си възвърне част от професионализма и присъствието на духа. — Късметлия сте. Обикновено се чака дълго.

— И без това чаках твърде дълго — каза Пол. — В моя занаят човек трябва да пращи от здраве. Има много акули, които дават мило и драго да ме извадят от играта. Така че да приключваме.

— Готово — изрече припряно Джордан.

Сложи медицинския картон на Серино на полицата за лещи. Яхна табуретката на колелца и се изтласка до офталмоложкия стол на Серино. Завъртя лампата с визьора и подкани с жест пациента да намести брадата си.

Протегна надолу трепереща ръка и включи лампата. От Серино го лъхна на чесън.

— Доколкото чух, напоследък оперираш повече от обикновеното — каза Пол Серино.

— Вярно е — отвърна Джордан.

— Като бизнесмен се досещам, че искаш да оперираш възможно най-много — допълни Серино. — Така се правят пари.

— Това също е вярно — рече Джордан и придвижи лъча на лампата така, че да освети грубите белези по роговицата на Серино.

— Имам някои идеи как да не оставаш без операции — рече Серино. — Интересува ли те?

— Разбира се — отвърна Джордан.

— Първо ме оправи, докторе — каза Серино. — Ако го сториш, ще си останем приятели. После кой знае? Защо да не станем и съдружници.

Джордан не беше сигурен дали иска да е приятел с този човек, но определено не искаше да му бъде враг. Имаше чувството, че враговете на Серино не живеят дълго. Смяташе да постигне максималното покрай него, и вече беше решил: няма да му иска пари.

Лори остави писалката и се облегна на стола. Беше се опитала да се съсредоточи върху документацията, но безуспешно. Мислите й я връщаха към случаите на смърт от свръхдози наркотик. Не можеше да повярва, че не е долу в залата да аутопсира двата случая, пристигнали през нощта.

Беше устояла на изкушението да се промъкне и да погледне Фонтуърт. Калвин щеше да се вбеси, ако я забележеше.

Лори погледна часовника си. Беше минало доста време. Можеше да се промъкне долу и да види дали Фонтуърт е открил нещо. Тъкмо бе станала, когато дойде Лу.

— Излизаш ли? — попита той.

Лори седна отново.

— Май е по-добре да не излизам.

— Така ли? — рече Лу; личеше, че не разбира за какво става въпрос.

— Дълга история — каза Лори. — Как си? Изглеждаш капнал.

— Наистина съм капнал — призна Лу, — на крак съм от три часа, а на аутопсиите с другите, а не с теб, си е пълна скука.

— Свършиха ли? — попита Лори.

— Не, по дяволите — отвърна Лу. — Но аз свърших. Вече не издържам. Ала тия двамата сигурно ще аутопсират чак до довечера, за да приключат с четирите трупа плюс кучето.

— Кучето ли?

— Гонче — каза Лу, — в една от къщите убиецът е очистил, освен мъжа и жената, и кучето. Но само се шегувам. Не правят аутопсия на кучето.

— Намери ли нещо? — поинтересува се Лори.

— Не зная. Куршумите май са със същия калибър както при убийствата в Куинс, но нека първо видим резултатите от балистичната експертиза, за да сме сигурни, че са от същото оръжие. А балистичната експертиза се бави, разбира се, със седмици.

— Хрумна ли ти нещо? — запита Лори.

Лу поклати глава.

— Ами, хрумнало! Убийствата в Куинс като че бяха свързани помежду си с ресторантите, но двамата убити долу нямат нищо общо със заведения за обществено хранене. Единият е бил важен банкер, помогнал много в предизборната кампания на кмета. Другият е от ръководството на голяма аукционна къща.

— Все още никаква връзка с организираната престъпност? — попита Лори.

— Не — потвърди Лу. — Но продължаваме да търсим в тази насока. Няма съмнение, че са пипали професионалисти. Изпратил съм още два екипа следователи да разследват убийствата. С трите екипа в Куинс и новите два хората ми свършват. Единственото положително засега е, че икономката в една от къщите е още жива. Ако оживее, ще разполагаме с първия свидетел.

— Жалко, че не мога да направя нищо с тези случаи от смърт от свръхдоза — каза Лори. — Поне един да не беше умрял! Де да имах и аз неколцина следователи, щях да се опитам да открия кой доставя кокаина, погубващ всички тези хора.