Робин Кук - Непрогледност

— Нощес е имало още два случая на смърт от свръхдози като тези, от които се интересувам — започна Лори.

— Не ми казваш нищо ново — рече Калвин.

— Знам, че по график днес трябва да оформям документацията, но ще ти бъда благодарна, ако разрешиш аз да направя аутопсиите. Нещо ми подсказва, че между случаите има някаква връзка. Ако направя всички аутопсии, може би ще открия каква.

— Вече говорихме за това по телефона — отсече Калвин. — Казах ти, че според мен се увличаш. Не си обективна.

— Разреши ми, д-р Уошингтън — помоли го Лори. Мразеше да проси.

— Не! По дяволите — избухна Калвин. Удари с длан по бюрото си и някои от документите се разлетяха. Изправи се. — С аутопсиите се е заел Джордж Фонтуърт, а ти си гледай твоята работа. И без това се бавиш със заключението по някои от случаите. Излишно е да ти го казвам. Виж, не ми навличай главоболия. И така Службата е подложена на натиск.

Лори кимна и излезе от кабинета. Ако не беше толкова разгневена, сигурно щеше да заплаче. Веднага отиде при Бингам.

Този път изчака да я повикат. Бингам говореше по телефона, но й махна с ръка да влезе.

Лори остана с впечатлението, че той разговаря с някой от градската управа, приказваше както тя — с майка си по телефона. Повтаряше като курдисан „да“, „естествено“ и „разбира се“.

Когато най-после затвори и я погледна, тя разбра, че вече е ядосан. Не бе дошла в подходящ момент. Но вече беше тук, а и нямаше към кого другиго да се обърне, затова прояви упоритост.

— Преднамерено съм отстранена от случаите на смърт от свръхдоза при хора от горните социални слоеве — каза тя. Опита се да говори твърдо, но гласът й беше развълнуван. — Д-р Уошингтън не ми разрешава да направя аутопсиите на днешните случаи. Разпоредил се е да не ме викат, ако открият починали от наркотик. Отстраняването ми от тези случаи едва ли е в интерес на Службата.

Бингам сложи ръце върху лицето си и го разтри, най-вече очите. Когато отново погледна Лори, очите му бяха зачервени.

— Вестниците ни правят на нищо, не сме си били свършили работата при убийството в Сентръл Парк; извършени са няколко брутални професионални убийства, които увеличават напрежението в тази лудница — нощен Ню Йорк; за капак си дошла да ми вдигаш скандал. Умът ми не го побира, Лори.

— Разрешете да продължа работата по тези случаи — каза Лори спокойно. — Те вече са четиринадесет. Някой трябва да има поглед върху тях, мисля, че най-подходяща съм аз. Убедена съм, че е надвиснало голямо нещастие. Ако има замърсител в наркотиците, а аз съм сигурна, че има, сме длъжни да предупредим обществеността!

Бингам се видя в чудо. Загледан в тавана, той вдигна ръце и промърмори на себе си:

— Работи тук от някакви си пет месеца, пък седнала да ме учи как да ръководя Службата. — Той поклати глава. После отново насочи вниманието си към Лори. Този път заговори много по-ожесточено: — Калвин е способен администратор. Всъщност е повече от способен. Няма грешка. Каквото каже, става. Чу ли ме?! Въпросът е приключен, и толкоз.

И извърна поглед към купчината писма на писалището.

Лори се отправи към лабораторията. На всяка цена трябваше да върши нещо. Ако седнеше да умува над последните два разговора, щеше да направи нещо прибързано, за което по-късно да съжалява.

Търсеше Питър Летърман, но налетя на Джон де Врийс.

— Благодаря, че си казал добри думи за мен пред шефа — каза тя саркастично. Беше ядосана и не можа да се сдържи.

— Не обичам да ми дават зор — рече Джон. — Предупредих те.

— Не съм ти давала зор — сопна се Лори. — Просто те помолих да си свършиш работата. Откри ли замърсител?

— Не — каза Джон.

Подмина я най-безцеремонно. Лори поклати глава — зачуди се дали дните й в Службата по съдебна медицина в Ню Йорк не са преброени.

Намери Питър в ъгъла на лабораторията, работеше с най-големия и най-нов газов хроматограф.

— Мен ако питаш, гледай да си нямаш вземане-даване с тях. Без да искам, ви чух.

— Повярвай ми, не търсех него — отвърна Лори.

— И аз не открих никакъв замърсител — каза Питър. — Но пуснах няколко образци на газовия хроматограф. Той има „капан“, както му викат. Ако открием нещо, ще бъде с него.

— Продължавай — рече Лори. — Случаите са вече четиринадесет.

— Научих нещо — каза Питър. — Както знаеш, кокаинът хидролизира по естествен път до бензоилегонин, егонин-метил-естер и егонин.

— Да — рече Лори. — Карай нататък.

— Всяка партида кокаин има свое процентно съдържание на тези хидролизати — обясни Питър. — Така че, като анализираш концентратите, можеш да познаеш произхода на образците.