Робин Кук - Непрогледност

— И? — запита Лори.

— Всички образци от спринцовките са с едно и също процентно съдържание — отвърна Питър. — Това означава, че кокаинът е от една и съща партида.

— Тоест от един и същ източник — добави Лори.

— Точно така — потвърди Питър.

— Подозирах го — рече Лори. — Хубаво е, че го има документирано.

— Ще ти съобщя, ако открия някакъв замърсител с този апарат.

— Да, моля те — каза Лори. — Ако имам доказателство за наличието на замърсител, сигурно ще направя изявление.

Но докато се връщаше в кабинета си, тя се запита дали е сигурна в нещо.

— Не ми дръж ръката! — изкрещя Серино. Анджело се опитваше да го насочи към кабинета на Джордан Шефилд. — Не съм чак толкова сляп, колкото си мислиш.

Беше с бастуна с червена дръжка, но не го използваше. Тони влезе последен и затвори вратата.

Една от медицинските сестри на Джордан ги поведе по коридора и се погрижи Серино да се настани на стола за прегледи.

Идваше ли в кабинета на Джордан, Серино не използваше обичайния вход и подминаваше чакалнята. Така правеха всички особено важни пациенти на Джордан.

— Божичко! — възкликна сестрата, забелязала лицето на Тони. От лявото ухо чак до ъгъла на устата имаше дълбока драскотина. — Бузата ви е срязана много лошо. Как стана?

— Одраска ме котка — каза Тони и стеснително прикри лицето си с ръка.

— Дано са ви направили инжекция против тетанус — рече сестрата. — Искате ли да я промием?

— Не — каза Тони, бе смутен от вниманието, оказано му пред Серино.

— Обадете ми се, ако промените решението си — допълни сестрата и се отправи към вратата.

— Дай ми огънче — каза Пол, щом сестрата излезе.

Анджело припряно му запали цигарата и извади една за себе си.

Тони намери един стол встрани и седна. Анджело остана прав малко вляво зад Серино. И двамата с Тони бяха изтощени, бяха ги вдигнали от леглото за неочакваното посещение на Серино при лекаря. Освен това още страдаха от преживяванията при последните две убийства, особено Анджело.

— Ето ни отново в Дисниленд — каза Пол.

Стаята се завъртя и стената се вдигна. Джордан стоеше в края на кабинета си с картона на Серино в ръка. Пристъпи и веднага надуши цигарите.

— Извинете — каза той. — Тук не се пуши.

Анджело затърси нервно къде да остави димящата цигара. Серино го сграбчи за ръката и с жест му показа да не мърда.

— Ако ни се пуши, ще пушим — рече той. — Както ти казах, когато ми се обади по телефона, докторе, малко съм разочарован от теб и нямам нищо против да го подчертая още веднъж.

— Ами апаратурата! — възкликна Джордан и посочи към лампата с визьора. — Димът я поврежда.

— Зарежи апаратурата, докторе! — отсече Серино. — Я ми кажи сега защо разтръби из целия град в какво състояние съм.

— За какво говорите? — попита Джордан.

Още от разговора по телефона разбра, че Серино е ядосан. Предполагаше, че е, защото чакаха подходяща роговица за трансплантация. Но това, което му каза Серино, съвсем го изненада.

— Говоря за един детектив на име Лу Солдано — рече Пол. — И една мацка, д-р Лори Монтгомъри. Говорил си с мацката, тя е говорила с детектива, а детективът довтаса при мен. И ще ти кажа нещо, докторе. Това ме вбесява. Исках да не се разчува за моята малка злополука. Заради работата, нали разбираш.

— Ние, лекарите, понякога обсъждаме случаите — каза Джордан. Изведнъж му стана много топло.

— Я не ме баламосвай, докторе — изсмя се Серино. — Чух, че тази твоя колежка е съдебна лекарка. В случай че не си забелязал, аз още не съм умрял. И ако вие двамата сте го обсъждали чисто професионално, тя нямаше да се раздрънка пред детектив, който разследва убийства. Измисли по-убедително обяснение.

Джордан беше объркан. Не знаеше какво да каже.

— Като теглим чертата, докторе, просто не си спазил професионалната тайна. Нали така се изразявате вие, лекарите? Доколкото разбирам от тия неща, като нищо ще се посъветвам с някой адвокат и ще те съдя за това.

— Не съм сигурен… — Джордан не можа дори да довърши фразата. Моментално осъзна колко е уязвим от правна гледна точка.

— Стига си увъртал — каза Пол Серино. — Вероятно няма да ходя при адвокат. Знаеш ли защо? Имам куп приятели, които вземат по-евтино от адвокатите и пипат по-ефикасно. Знаеш ли, докторе, моите приятели са донякъде като теб: специалисти по коляновите капачки, костите на краката и пръстите на ръцете. Представям си какъв хирург ще си, ако случайно ръката ти бъде премазана от вратата на някоя кола.