Робин Кук - Непрогледност

— И аз съжалявам, че повиших тон — рече Лу. — Сигурно и аз съм объркан. Трябва да направя удар. Шефът непрекъснато ми дава зор. От година съм лейтенант в отдел „Убийства“. Искам да спасявам живота на хората, но защо да си жертвам работата. Харесва ми да съм полицай. Не си представям да правя нещо друго.

— Понеже говорим за полицията — каза Лори, сменяйки темата, — нощес бях стъписана от нещо, което искам да споделя с теб. Посъветвай ме.

Тя описа какво е станало през нощта в апартамента на Стюарт Морган. Опита се да бъде максимално обективна, тъй като нямаше неопровержими доказателства. Но докато разказваше случката, особено за трите долара в чантичката за пари, се убеди още повече, че полицаите от патрула са откраднали някои неща на Стюарт Морган.

— И таз добра! — каза мрачно Лу.

Последва пауза. Лори го гледаше с очакване.

— Само това ли ще кажеш?

— Какво друго да кажа? Не са ми приятни такива истории, но те се случват. Какво да прави човек?

— Мислех, че ще ме попиташ за имената на полицаите, за да ги смъмриш и…

— Какво и? — попита Лу. — Да ги уволня? Няма да го направя. Дребните кражби са неминуеми при заплатата, която получава редовният полицай. Все ще изчезне някой и друг долар. Нещо като премия. Не забравяй, че нашата професия е страшно потискаща и опасна. Така че не е толкова изненадващо. Не че ги оправдавам, но някои бъркат в меда.

— Така и баба знае — рече Лори. — Щом позволяваш и на „добрите“ да нарушават закона, къде ще му излезе краят? А такива кражби са не само недопустими от морално гледище, те са катастрофални от правно-медицинска гледна точка. Тези хора са се размотавали на местопрестъплението и са заличавали уликите.

— Не че ги оправдавам, но не бих го правил на въпрос при смърт от свръхдоза наркотици. Друго щеше да е, ако ставаше дума за убийство. Сигурен съм, че и полицаите нямаше да се държат така.

— Не мога да повярвам, че мериш с двоен аршин! Ако те слуша човек, излиза, че всеки наркоман може да пукне, и ако полицаите го окрадат, преди да дойде съдебният лекар, толкова по-добре.

— Съжалявам, че те разочаровах — каза Лу, — но точно така го чувствам. Попита ме и ти казах. Ако смяташ и занапред да разнищваш случката, обади се в отдел „Кадри“ в полицейското управление и им я разкажи. Аз предпочитам да се съсредоточа върху сериозните лоши момчета.

— И пак не мога да повярвам на ушите си — рече Лори. — Направо ме довърши. Какво, толкова ли съм наивна?

— Възползувам се от правото си по петата поправка към конституцията — рече Лу, опитвайки се да разведри атмосферата. — Но виж какво ще ти кажа. Защо не го обсъдим довечера? Хайде да вечеряме заедно!

— Заета съм — отвърна Лори.

— Разбира се — рече Лу. — И аз съм един, да си помисля, че си свободна! Сигурно пак си с доктор Рози. Не ми казвай. Няма да го понеса, колкото и малко да е себелюбието ми. С неговата лимузина и така нататък сигурно ще те заведе в ресторант, където не мога да си позволя и таксата за гардероба. Както казах и вчера, обади ми се, ако лабораторията ви реши да направи някои от изследванията, които могат да наведат на нещо. Чао!

Лу стана и излезе от стаята. Лори беше доволна, че си е тръгнал. Понякога я дразнеше. Виж го ти, засяга се лично, задето му отказва да излезе с него. Какво очакваше от нея? Да зареже всичко ли?

Тъкмо се канеше да се обади в отдел „Кадри“ на полицейското управление, както й предложи на шега Лу, когато телефонът иззвъня. Беше Джордан.

— Надявам се, не си се обаждала, за да отмениш вечерята — каза той.

— Няма такова нещо — отвърна Лори. — Става въпрос за секретарката ти, Марша Шулман.

— Искаш да кажеш, бившата ми секретарка — поправи я Джордан. — Не дойде на работа и тази сутрин, така че ще я сменям. Вече има временна заместничка.

— Май е мъртва — каза Лори.

— О, не! — рече Джордан. — Сериозно ли говориш?

Лори обясни как е идентифицирала обезглавения труп с рентгеновите снимки на гръдния кош и двете операции.

— Колегите от Съдебна медицина ще потвърдят самоличността й — каза Лори, — по и сега сме напълно сигурни.

— Дали не е замесен онзи мухльо, съпругът й? — изрази гласно мислите си Джордан.

— Сигурна съм, че полицията ще проучи — рече Лори. — Както и да е, реших, че е по-добре да знаеш.

— Не съм сигурен дали искам да знам — каза Джордан. — Ужасни вести.

— Съжалявам, че ги научаваш от мен — рече Лори.

— Не си виновна — каза Джордан. — Пък и трябваше да знам. Както и да е, ще се видим в осем.