Робин Кук - Непрогледност

Арнолд погледна Кевин.

— Още не зная.

— От реката ли извадиха труповете?

— Не — рече Арнолд. — Тези хора са си спели у дома. Ако имаше повече полицаи…

— О, хайде, Арнолд! — каза Кевин.

Лори ги остави да се заяждат и отиде да види графика за аутопсиите. Както отпиваше от кафето, провери кой друг ще прави аутопсии и какви са случаите. Срещу нейното име имаше три случая, включително Стюарт Морган. Беше доволна. Кевин си спазваше обещанието.

Забеляза, че и другите два случая са на смърт от свръхдоза и отравяне, и прелисти докладите на следователите. Смаяна, видя, че по описание починалите приличат на предишните подозрителни случаи. Рандъл Тачър, тридесетгодишен, юрист; Валери Ейбръмс, тридесет и три годишна, борсова посредничка.

Предния ден се бе страхувала, че ще има още случаи, но се надяваше, че опасенията й няма да се оправдаят. Ала ето на — вече имаше три нови случая. За една нощ скромната й серия се бе увеличила двойно.

На път към отделението по съдебна медицина мина през телефонната централа и мярна стаята за полицаите; замисли се дали да предприеме нещо за предполагаемата кражба в апартамента на Морган. Реши засега да не прави нищо. Ако видеше Лу, щеше да му каже.

Откри Черил Майърс в малкия й кабинет без прозорци.

— Още нищо по случая с Дънкан Андрюс — съобщи Черил още преди Лори да е отворила уста.

— Не съм дошла за това — каза тя. — Снощи помолих Барт да ме повикат, ако има случаи на смърт от свръхдоза на богаташи като Дънкан Андрюс или Марион Оувърстрийт. Нощес ме извикаха за един. Но тази сутрин видях, че има още два, за които не са ме викали. Имаш ли представа защо?

— Не — отвърна Черил. — Снощи дежурен беше Тед. Ще го питаме довечера. Има ли някакъв проблем?

— А, не — призна Лори. — Просто ми е интересно. Всъщност сигурно нямаше да смогна да отида и на трите местопроизшествия. А ще правя и аутопсиите. Между другото, провери ли в болницата за случая Марион Оувърстрийт?

— Разбира се — каза Черил. — Разговарях с някой си доктор Мъри и той ми каза, че просто следват твоите нареждания.

— Така си и знаех — рече Лори. — Но си струваше да проверя. Ще те помоля за още нещо. Провери има ли медицински картон една жена на име Марша Шулман и дали са й правени операции. Дано има и рентгенови снимки. Май е живяла в Бейсайд, Куинс. Не съм сигурна за възрастта й. Да речем, около четиридесетте.

Откакто Джордан й бе разказал за далаверите и арестуването на съпруга на неговата секретарка, Лори имаше някакво лошо предчувствие за жената, особено като се има предвид странния взлом в кабинета на Джордан.

Черил си записа данните на едно листче.

— Веднага ще се заема.

След това Лори издири Джон де Врийс. Както се опасяваше, той никак не бе сърдечен.

— Казах ви, че ще се обадя — сопна се Джон, когато Лори го попита има ли заразител. — Освен вашия случай имам стотици други.

— Зная, че сте зает — отвърна Лори, — но тази сутрин имам нови три случая на смърт от свръхдоза досущ като предишните три. Това прави общо шестима млади, богати, добре образовани хора с хубави професии. Трябва да има нещо в този кокаин и ние сме длъжни да го открием.

— Заповядайте, сама си направете изследванията — каза Джон. — Но ме оставете на мира. В противен случай ще съм принуден да се оплача на доктор Бингам.

— Защо се държите така? — попита Лори. — Опитвам се да бъда учтива.

— Досадна сте — каза Джон.

— Добре — рече Лори. — Хубаво е човек да знае, че тук цари чудесна атмосфера на сътрудничество.

Вбесена, излезе от лабораторията, като си мърмореше под носа. Почувства как някой я хваща за ръката и се обърна, готова да удари Джон де Врийс за дързостта. Но не беше той. Бе един от младите му сътрудници, Питър Летърман.

— Може ли да поговорим? — рече Питър и погледна предпазливо през рамо.

— Разбира се — отвърна Лори.

— Ела в моята дупка — предложи Питър.

Подкани я с ръка да го последва. Влязоха в нещо, първоначално предназначено за килер за метли. Вътре едва се побираха едно бюро, компютърен терминал, шкафче за папки и два стола. Питър затвори вратата зад себе си.

Беше слаб и рус, с хубави черти. За Лори бе въплъщение на абсолвент с определено жив поглед и поведение. Под бялата престилка носеше разкопчана на врата бархетна риза.

— Джон си е особняк — рече той.

— Това е най-малкото, което може да се каже — отвърна Лори.

— Артистична натура — продължи Питър. — В известен смисъл си е творец. В химията и по-специално в токсикологията няма равен. Но без да искам, чух разговора ти с него. Мен ако питаш, се държи така, за да убеди администрацията, че се нуждае от повече средства. Бави се с много резултати, а най-често това няма особено значение. Нали хората вече са мъртви. Но ако подозренията ти са основателни, май известно време ще се занимаваме с това, да ги спасяваме. Ето защо искам да ти помогна. Ще видя какво мога да направя, дори да се наложи да поработя извънредно.