Робин Кук - Непрогледност

Тони кимна и когато Анджело вдигна пистолета си, за да се прицели в главата на спящата жена, направи същото от другата страна на леглото. Анджело протегна пистолета на разстояние, от което не би могъл да не улучи, и се прицели в слепоочието, точно над ухото. Искаше куршумът да проникне в основата на мозъка, приблизително там, където би спрял, ако стреляше и отзад.

Звукът от изстрела беше твърде силен в тишината, която цареше в стаята, но сравнен с всекидневните шумове, приличаше на леко съскане като от удар на юмрук по възглавница. Анджело още не беше дошъл на себе си след дръпването на спусъка, когато се чу друг подобен съскащ звук. С крайчеца на окото си той видя как главата на мъжа отскочи от възглавницата и след това се връща отново там. Появи се тъмно петно, което изглеждаше черно в здрача на стаята.

— Не можах да се сдържа — каза Тони. — Чух, че стреляш, как да не натисна спусъка и аз!

— Проклет психопат! — извика яростно Анджело. — Не трябваше да застрелваш човека, освен ако не се размърда. Такъв беше планът!

— Е, много важно! — каза Тони.

— Важно е, защото трябва да се научиш да изпълняваш заповедите — изръмжа Анджело.

— Добре де, няма вече — обади се Тони. — Съжалявам, не можах да се сдържа. Следващия път ще изпълнявам точно това, което ми казваш.

— Да изчезваме! — изкомандва Анджело и се отправи към вратата.

— Дали да не поогледаме за пари или ценности? — подхвана Тони. — Така и така сме тук.

— Не бива да губим време — каза Анджело. Стигна до вратата и се обърна. — Хайде, Тони! Не сме тук, за да плячкосваме. Серино и бездруго ни плаща достатъчно.

— Но това, което Серино не знае, не го засяга — рече Тони и прибра от нощното шкафче портфейл и часовник „Ролекс“. — Какво ще кажеш да си взема нещо за спомен?

— Добре — примири се Анджело. — А сега да се махаме оттук.

След три минути вече бяха в колата и бързо се отдалечаваха от къщата.

— Божичко! — възкликна Тони.

— Какво става?

— Тук има над 500 хилядарки — продължи Тони, размахвайки банкнотите във въздуха. Вече си беше сложил ролекса на ръката. — Прибави това към сумата, която ни плаща Серино, и всичко ни е наред.

— Само че гледай да се отървеш от портфейла — предупреди го Анджело. — Със сигурност ще ни спипат по него.

— Няма проблем. Ще го изхвърля на сигурно място.

Анджело спря до тротоара и паркира колата.

— Сега пък какво има? — попита Тони.

Анджело се наведе и извади списъка от жабката.

— Искам да видя дали няма някой друг в този район. Разгеле — обади се той, след като бързо прегледа списъка. — Има двама във Форест Хилс. Точно зад ъгъла е. Можем да ги оправим и двамата без проблем, преди да е съмнало. Бих казал, че с това нощта се очертава да бъде много успешна.

— Аз пък бих казал, че това е една прекрасна нощ — обади се Тони. — Никога през живота си не съм изкарвал толкова много пари.

— Добре — продължи Анджело, който изучаваше някаква карта. — Знам къде се намират и двете къщи. Богаташкият квартал на града.

Остави картата и списъка на поставката между двете седалки, включи на скорост и потегли.

След по-малко от половин час стигна първата къща, голяма бяла постройка, разположена много навътре от улицата. Според Анджело заемаше поне два акра. По протежение на дългата виеща се алея към къщата имаше няколко бряста, чиито листа вече бяха окапали.

— Кой ще е този път? — попита Тони, загледан нагоре към голямата къща.

— Мъжът — каза Анджело.

Опитваше се да реши къде да остави колата. В такъв богат квартал нямаше много коли, спрени по улицата. Угаси фаровете, докато се изкачваше нагоре по алеята, с надеждата, че тъмната кола няма да привлича вниманието.

— Помни — каза Тони, когато се готвеха да влязат, — сега е мой ред.

Анджело вдигна поглед нагоре, сякаш искаше да каже: „Защо на мене, Господи?“. После кимна и двамата продължиха към къщата.

Белият замък се оказа по-непристъпен от доста по-скромната каменна къща. Имаше няколко алармени системи, мина много време, докато Анджело ги проумее и неутрализира. Чак след половин час счупиха рамката на един прозорец в мокрото помещение.

Анджело влезе пръв, за да се увери, че няма детектори с инфрачервени лъчи или лазери. Щом се убеди, че е чисто, през прозореца се прехвърли и Тони.

Бавно се придвижиха през кухнята, където се чуваше телевизор, работещ в някоя близка стая.

Възможно най-предпазливо поеха по посока на звука, идващ от една стая в дъното на входното антре. Анджело стигна пръв и надникна иззад ъгъла.