Робин Кук - Непрогледност

Лори огледа набързо апартамента. Беше малък, но луксозно обзаведен. От входното антре, където беше застанала, виждаше всекидневната и малко от кабинета. Всекидневната беше с два огромни прозореца с южно изложение и необикновен изглед. Но Лори прояви повече интерес към безпорядъка по пода. Изглежда, стаята е била претършувана.

— Това грабеж ли е? — попита тя.

— Не — отвърна Рон. — Ние сме разхвърляли. Влиза в разследването, нали разбирате.

— Не съм сигурна, че ви разбирам — каза Лори.

— Винаги правим обиск.

— С каква цел? — попита Лори.

— За да установим самоличността.

— Не забелязахте ли всичките тези дипломи по стените на антрето? — посочи Лори. — Мен ако питате, името ще ви извади очите.

— Ами ако не сме ги видели? — каза Рон.

— Къде е трупът? — попита Лори.

— Казах ви — в кухнята — посочи Рон към кабинета.

Лори се упъти натам, като гледаше да не стъпва върху разхвърляните по пода предмети, и влезе в кабинета. Всички чекмеджета на писалището бяха извадени, а съдържанието им — прегледано набързо.

— Май и тук сте търсили и установявали самоличността? — подхвърли тя.

— Точно така, докторе — съгласи се Рон.

Лори мина през кабинета и стигна кухнята, пред която спря. Беше разхвърляна, както и другите стаи. Всичко от хладилника, включително и рафтовете, беше извадено. Лори забеляза и дрехи, метнати на пода. Вратата на хладилника беше открехната.

— Само не ми казвайте, че и тук сте установявали самоличността на жертвата — саркастично подхвърли Лори.

— По дяволите, не — рече Рон. — Тук жертвата сама е разхвърлила.

— Къде е трупът? — попита Лори.

— В хладилника — отвърна Рон.

Лори отиде при хладилника и отвори вратата. Рон не се шегуваше. Стюарт Морган беше натъпкан вътре. Беше гол, само по гащи, с препасана чантичка за пари на кръста и чорапи. Лицето му беше мъртвешки бяло. Дясната му ръка беше вдигната с длан, стисната здраво в юмрук.

— Не проумявам защо се е напъхал в хладилника — каза Рон. — Това е най-идиотското нещо, което съм виждал, откакто съм на служба в полицията.

— Нарича се хиперпирексия — обясни Лори, докато оглеждаше Стюарт Морган. — Кокаинът е в състояние да повиши неимоверно телесната температура. Приелите го започват да откачат. В състояние са да направят какво ли не, за да смъкнат температурата. Но този е първият, когото виждам в хладилник.

— Ако разрешите, ще извикам момчетата от линейката да отнесат Стюарт — рече Рон. — Вече привършваме с останалата работа.

— Пипали ли сте трупа? — попита внезапно Лори.

— Какво искате да кажете? — нервно рече Рон.

— Това, което току-що чухте. Вие или Пийт пипахте ли трупа?

На Рон не му се отговаряше много-много.

— Но аз ви питам нещо толкова просто…

— Трябваше да разберем дали е мъртъв — каза Рон. — Но това беше съвсем лесно, беше студен като една от краставиците на пода.

— Значи просто посегнахте и проверихте пулса? — предположи Лори.

— Точно така — каза Рон.

— Кой пулс? — попита Лори.

— На китката — отвърна Рон.

— На дясната ли?

— Е, твърде много навлизате в подробности. Не си спомням на коя — сопна се Рон.

— Нека ви кажа нещо — рече Лори, като свали предпазната капачка от обектива на фотоапарата и започна да прави снимки на трупа в хладилника. — Виждате ли тази, дясната ръка, която стърчи във въздуха?

— Ъхъ — каза Рон.

— Причината да стърчи така е rigor mortis 3 3 Трупно вкочаняване (лат.). — Б.пр. .

Светкавицата й проблесна.

— Чувал съм — каза Рон.

— Но rigor mortis настъпва, след като ръката е била отпусната известно време — обясни Лори. — Това подсеща ли ви нещо за този труп? — Тя направи друга снимка от различен ъгъл.

— Не разбирам за какво говорите — сопна се Рон.

— Това предполага, че тялото е било преместено след настъпването на смъртта — уточни Лори. — Да речем, извадено е било от хладилника и след това е било върнато обратно. И е станало няколко часа след смъртта, защото за настъпването на rigor mortis са необходими около два часа.

— Я, колко интересно — забеляза Рон. — Може би Питър също трябва да го чуе.

Рон отиде до вратата на кабинета и извика на Пийт да дойде в кухнята. Когато той се появи, Рон му предаде какво е обяснила Лори.

— Може би го е извадила приятелката му? — предположи Пийт.

— Тя ли го е открила? — попита Лори.

Изтезанието, на което наркоманите подлагаха близките си, наистина беше ужасяващо.

— Точно така — каза Пийт. — Обадила се е на „Бърза помощ“. Тъй че може би го е извадила тя.