Робин Кук - Непрогледност

Вини стана.

— Ще го обмисля — каза Пол.

Вини се обърна и излезе от ресторанта. Пол вдигна чашата и отпи от виното.

— Анджело — попита през рамо той, — Вини докосна ли чашата си?

— Не — каза Анджело.

— Не го очаквах от него — рече Пол. — Пък се мисли за цивилизован!

— Какво да правим с Джими Лансо? — попита Анджело.

— Убийте го — каза Серино. — Закарайте ме вкъщи, след това го очистете.

— Ами ако е капан? — попита Анджело.

Пол пак отпи от виното.

— Едва ли — каза той. — Вини няма да лъже, щом става дума за семейството му.

На Анджело тая работа никак не му харесваше. Тръпки го побиваха при мисълта за погребалното бюро. Освен това не вярваше на Вини Доминик, все едно дали става дума за семейството или за бизнес. Мислеше, че е много вероятно да е капан, макар и Серино да бе на друго мнение. А ако наистина беше капан, щеше да е много опасно да нападнат с взлом погребалното бюро „Сполето“. Анджело реши, че случаят е подходящ да предостави водачеството на Тони, който така изгаряше от желание да командува парада, че без съмнение щеше да е доволен. Вече цяла година все хленчеше, че не го оставят да направи нищо.

— Е, как ти се вижда? — попита Анджело, когато двамата с Тони спряха срещу погребалното бюро.

То се помещаваше в доста голяма бяла дъсчена постройка с гръцки колони, които подпираха фронтон.

— Екстра е — каза Тони с блеснали от вълнение очи.

— Не ти ли се струва малко зловещо? — рече Анджело.

— Не — отвърна Тони. — Братовчедът на чичо ми имаше такова бюро. Едно лято дори поработих там като гаранция, за да ме пуснат от предварителния арест. Работата не е чиновническа, но за нашата цел става. Ние го очистваме, те го балсамират. Направо на място — изсмя се Тони. — Схващаш ли?

— Схващам я — тросна му се Анджело.

— Тогава да не се мотаем — каза Тони. — Май отзад свети. Сигурно е в стаята за балсамиране. Лансо сто на сто се крие там.

— Значи си работил в погребално бюро? — попита Анджело, оглеждайки съседните къщи.

— Близо два месеца — рече Тони.

— Щом ги знаеш тези работи, влез пръв. — Каза го така, уж му е хрумнало току-що. — Щом спипаш Лансо, загаси и светни лампата няколко пъти. В това време аз ще стоя тук, да не би да има капан.

— Страхотно — възкликна Тони и се запъти към бюрото.

Джими Лансо се надигна от леглото, отиде при малкия телевизор и намали звука. Беше му се сторило, че е чул шум, точно както последните две вечери. Ослуша се, но не долови нищо друго, освен ударите на сърцето си и някакво слабо звънтене в ушите си — беше от аспирина, с който се тъпчеше. Не беше мигвал няколко денонощия, само се унасяше за малко; бе изнервен и капнал от умора, същинска развалина. Криеше се в погребалното бюро, откакто Франки не се върна и не се обади, и те двамата с Бруно изоставиха своето последно убежище в Удсайд.

Изминалият месец беше за Джими истински кошмар. След глупашката случка с киселината живееше в постоянен страх. До момента, в който тази мръсна игра започна да върви към провал, беше убеден, че с участието си в нея ще се издигне. Вместо това по всичко личеше, че сам си е подписал смъртната присъда. Първият ужасяващ удар беше смъртта на Тери Мансо, убит, докато се опитваше да се качи в колата. А сега Джими научи, че труповете на Франки и Бруно били намерени в Ийст Ривър. Сто на сто не след дълго щяха да се докопат и до него.

Единствената надежда бе чичо му да е говорил с Вини Доминик, негов баджанак, и Вини да е обещал да направи нещо. Но докато не разбереше, че всичко е уредено, Джими не можеше да се отпусне и за секунда.

Чу лек шум в помещението за балсамиране. Не беше плод на въображението му. Звукът на телевизора беше намален и се чуваше и най-малкият шум. Той замръзна на място и зачака дали шумът ще се повтори. По челото му избиха капчици пот. Наоколо беше тихо, Джими събра смелост да провери — отиде на пръсти при склада, където се криеше. Отвори вратата възможно най-безшумно и огледа тъмното помещение за балсамиране. На едната стена имаше няколко високи прозореца, през които проникваше светлината от уличната лампа, инак помещението тънеше в мрак. Джими съгледа двата трупа с покрови, които братовчед му беше балсамирал вечерта — бяха на колички, избутани до стената срещу прозорците. Покровите сякаш мъждукаха в полумрака. В средата на помещението беше масата за балсамиране, но Джими едва различи очертанията й. До отсрещната стена имаше голям шкаф с остъклени врати, който се открояваше в здрача. На стената под прозорците имаше няколко фаянсови мивки.