Робин Кук - Непрогледност

— Поразена съм — каза Лори. — Къде държиш архива си?

Джордан я изведе през друга врата в дълъг коридор. В края му имаше стая без прозорци и с редица картотечни шкафове, копирна машина и компютър.

— Всички картони са в шкафовете — каза той. — Но пък повечето от тях са вкарани в паметта на компютъра.

— Това ли са картоните, които крадците са претършували? — поинтересува се Лори.

— Да — потвърди Джордан. — А това е копирната машина. Голям педант съм за картоните. Мога да позная, че са пипани, дори по това, че в някои са разбъркани листовете. Знам, че копирната машина е използувана след работно време, защото карам секретарката да записва номера на последното копие в края на всеки работен ден.

— А картонът на Пол Серино? — попита Лори. — Пипан ли е?

— Не зная — отговори Джордан, — но въпросът ти е съвсем уместен. — Той прегледа рафта с картони с начална буква „С“ и измъкна кафява папка. — Права си — каза й, след като я прелисти, — картонът е пипан. Виждаш ли този лист? Трябва да е в началото. А беше в края.

— Има ли начин да се познае дали е вадено копие? — попита Лори.

За момент Джордан се замисли, после поклати глава.

— Мисля, че не. Ала какво ти е влязло в главата?

— Не съм сигурна — поде Лори, — но може би тази така наречена кражба трябва да те накара да си по-внимателен. Зная, забавляваш се да имаш пациент като Серино, знай обаче, че с него шега не бива. И може би още по-важното е, че с враговете му шега не бива.

— Значи според теб са проникнали тук заради Серино?

— Наистина нямам представа — каза Лори, — ала е възможно. Може би неговите врагове не искат да го излекуваш. Съществуват всякакви възможности. Единственото, което зная, е, че тези типове не си поплюват. Последните два дни правих аутопсия на двама млади мъже, убити от гангстери, на единия очите му май бяха изгорени с киселина.

— Не ми разправяй такива неща.

— Не те плаша — рече Лори. — Просто искам да кажа, че трябва да помислиш в какво се забъркваш, като лекуваш такива хора. Доколкото разбрах, два най-мощни престъпни клана — Вакаро и Лучия, са се хванали гуша за гуша. Затова на Серино са му хвърлили киселина в лицето. Той е един от босовете в клана Вакаро.

— Аха — каза Джордан. — Това вече е друго. Наистина ми взе страха. За щастие ще оперирам Серино скоро, така че всичко ще приключи.

— Серино включен ли е в списъка на предстоящите операции? — попита Лори.

— Не — поклати глава Джордан. — Както обикновено, чакам материал.

— Според мен трябва да го оперираш незабавно. И на твое място не бих разгласявала датата и часа.

Джордан подреди листовете в картона на Серино и го върна в картотеката.

— Искаш ли да разгледаш и другите кабинети? — обърна се той към Лори.

— Разбира се — отвърна тя.

Разведе я из няколко кабинета за специални офталмологични изследвания. Най-много я впечатлиха двете операционни — истински произведения на изкуството — оборудвани с всичко необходимо.

— Вложил си цяло състояние — отбеляза Лори, щом стигнаха последното помещение — фотографската лаборатория.

— Без съмнение — съгласи се Джордан. — Но пък се изплаща с лихвите. Сега печеля годишно един и половина — два милиона.

Лори преглътна. Цифрата беше зашеметяваща. Знаеше покрай баща си, сърдечен хирург, че трябва да печелиш много, за да поддържаш жизнения си стандарт, но никога дотогава не бе чувала такава астрономична сума. Беше наясно с тежкото положение на американската медицина и с мизерната сума, отпускана на обикновените лекарски кабинети, ето защо това тук й се стори неприлично разточителство.

— Дали да не се отбием в апартамента ми, да видиш и него — предложи Джордан. — Щом ти харесват кабинетите, ще ти хареса и апартаментът. Дизайнерите са едни и същи.

— На драго сърце — отвърна Лори по-скоро по инерция.

Още се опитваше да осмисли откровенията на Джордан. Докато излизаха от кабинетите, го попита за секретарката.

— Тя обади ли се?

— Не — отсече Джордан, явно още вбесен, че не се е явила на работа. — Изобщо не се е обаждала, а у тях никой не вдига телефона. Явно пак се е случило нещо с оня мухльо, съпруга й. Ако не беше толкова добра като секретарка, отдавна да съм я уволнил само заради него. Държи ресторант в Бейсайд, но върти и някакви далавери. Няколко пъти го е споделяла с мен, за да й дам пари да го пуснат под гаранция. Не е бил осъждан, но е прекарал доста време в предварителния арест на Райкърс Айлънд.

— Изглежда, е бандит — каза Лори.