Робин Кук - Непрогледност

Затова тръгна с надеждата за страхотен удар, за който да го похвали дори шефът. Разбира се, Брайън беше против и настоя да отиде с него и да чака в колата. Уговориха се, че ако Лу не излезе до половин час, Брайън ще извика група за бързо реагиране.

Безкрайно притеснен, Лу изкачи стъпалата на скромната къща на Серино на Клинтънвил стрийт в Уайтстоун. Дори видът й го притесняваше. Имаше нещо гнило. Този човек печелеше луди пари от незаконните си гешефти, а също и от законната си фирма „Американ Фреш Фрут“, пък живееше в такава скромна къщурка.

Лу хвърли последен поглед към Брайън, който със загрижеността си само го уплаши още повече. Провери дали служебният му смит и уесън е в кобура и позвъни на входната врата. Отвори му госпожа Серино. Той си пое дълбоко дъх и влезе.

Сега прихна от все сърце, дори се просълзи. След цели три години този спомен още го развеселяваше. Засмян, Лу погледна колата вляво. Шофьорът го наблюдаваше, сякаш бе малоумен — кой друг ще се смее в това ужасно задръстване.

Но Лу продължи да се смее при спомена колко стъписан е бил, когато, очаквайки най-лошото, е влязъл у Серино. Какво се оказа — вътре имаше празненство по повод повишението му в чин сержант.

Току-що се бе развел с жена си и за повишението знаеха само колегите. Серино бе надушил отнякъде и бе решил да му устрои празненство. Присъстваха той, жена му и двамата им синове, Грегъри и Стивън. Поднесоха му торта и газирана вода. Лу дори отиде да повика Брайън.

Смешното бе, че Лу и Пол бяха врагове тъй дълго, та вече почти се бяха сприятелили. В края на краищата знаеха един за друг толкова много.

Стигна къщата на Пол след близо цял час, така че се качи по стълбището горе-долу по същото време на деня, както за неочакваното празненство. Помнеше го добре, сякаш бе вчера.

Погледна през предните прозорци и видя, че в хола свети. Вече се стъмваше, макар че бе само пет и половина. Идеше зима.

Лу натисна звънеца на предната врата и чу приглушената му мелодия. Отвори му Грегъри, по-голямото момче. Беше на около десет години. Позна Лу, поздрави го приятелски и го покани да влезе. Бе добре възпитано.

— Баща ти вкъщи ли е? — попита Лу.

Още щом го изрече, и Пол се появи от хола по чорапи, с бастун с червена дръжка. Някъде из стаите свиреше радио.

— Кой е? — попита той Грегъри.

— Детектив Солдано — каза Грегъри.

— Лу! — ахна Пол и тръгна право към него с протегната ръка.

Лу се здрависа с Пол и се опита да види очите му зад огледалните стъкла на очилата. Пол бе доста пълен мъж, така че чертите му се губеха върху месестото лице. Тъмната му коса бе подстригана късо. Имаше големи уши с месеста долна част, на двете му бузи личаха червени петна от наскоро зарасла кожа. Лу предположи, че е от киселината.

— Ще пиеш ли кафе? — попита Пол. — Или малко вино?

Без да чака отговор, извика Глория. Грегъри отново се появи със Стивън, по-малкия син на Серино. Беше осемгодишен.

— Влизай! — каза Пол. — Седни! Кажи сега какво става. Ожени ли се вече?

Лу последва Пол в хола. Виждаше се, че Пол може и да е с увредено зрение, но се справя добре, поне в собствения си дом. Отиде без бастуна при радиото и го изключи. Намери и стола, на който се отпусна с въздишка.

— Съчувствам ти за очите — каза Лу, като седна срещу него.

— Стават такива неща — философски отвърна Пол.

Глория се появи и поздрави детектива. И тя като мъжа си беше закръглена жена с мило добро лице. Дори да знаеше с какво си изкарва прехраната мъжът й, не се издаваше. Държеше се като типична дребнобуржоазна съпруга от предградията, която брои всеки цент. Лу се почуди какво ли прави Пол с всичките пари, които сигурно е натрупал.

Щом чу, че детективът иска кафе, Глория изчезна в кухнята.

— Едва днес научих какво те е сполетяло — подхвана Лу.

— Не съм го разтръбявал — отвърна му Пол с усмивка.

— Имат ли пръст хората на Лучия? — попита полицаят. — Кой беше, Вини Доминик ли?

— О, не! — отговори Пол. — Стана случайно. Опитвах се да запаля двигателя на колата и акумулаторът гръмна. Киселината ме изпръска по лицето.

— Я не ме баламосвай, Пол — каза Лу. — Дошъл съм чак дотук, за да ти изкажа съчувствието си. Поне не крий истината от мен. Вече знам, че някой ти е плиснал киселина в лицето. Въпросът е кой го е направил.

— Откъде знаеш? — попита Серино.

— От човек, който е в течение — изрече Лу. — Всъщност от съвсем сигурен източник. От теб!

— От мен ли? — изненада се Пол.

Глория се върна с кафето. Той си сложи захар. Жената излезе, момчетата също.