Робин Кук - Непрогледност

С тази мисъл Лори вдигна слушалката и се обади на секретарката на шефа. Попита госпожа Санфорд дали той може да й отдели малко време.

— Ще успея да ви вместя — обеща Санфорд, — но елате веднага. Доктор Бингам е на обяд в кметството.

Когато влезе в кабинета, тя видя, че главният лекар няма намерение да й отделя повече от минута. Попита я защо е дошла и Лори изложи трите случая на смърт от свръхдоза възможно най-сбито. Наблегна на доброто обществено положение на жертвите, на това, че никой от тях не е бил съвсем пристрастен и че и тримата са си инжектирали наркотика венозно.

— Ясно — каза Бингам. — Какво е заключението ви?

— Боя се, че това е началото на цяла серия — отговори Лори. — Според мен в някоя пратка кокаин има токсичен замърсител.

— Но случаите са само три, не отивате ли твърде далеч?

— Предпочитам да останат само три — каза Лори.

— Достойно за възхищение — рече Бингам. — Ала сигурна ли сте, че пратката е замърсена? Джон какво казва?

— Още изследва пробите — отговори Лори.

— И нищо ли не е намерил?

— Още не — призна Лори. — Но дотук е приложил само тънкослойна хроматография.

— Е, явно трябва да изчакаме заключението му — каза Бингам и стана.

Лори продължи да седи. След като бе стигнала дотук, нямаше намерение да се отказва.

— Дали да не направим изявление за печата — поде пак тя — и да предупредим хората.

— Изключено — отсече Бингам. — Нямам намерение да рискувам доброто име на Службата заради предположение, което се основава на три случая. Не идвате ли малко прибързано при мен? Защо не изчакате резултатите? Освен това в такова изявление трябва да споменем имена и тогава организацията на Андрюс веднага ще прати кмета да ме хване за гушата.

— Да, само предположение е — съгласи се Лори.

— Благодаря ви, докторе — каза Бингам. — А сега извинявайте, но вече закъснявам.

Лори бе огорчена, че Бингам не й е обърнал внимание, но без доказателства не можеше да настоява. Просто й се искаше да предотврати на масата й да се появят още няколко такива случая на смърт от свръхдози.

Тъкмо тогава й хрумна нещо. Обучението й по съдебна медицина в Маями включваше и разследване на място. Може би ако обиколеше местата на бъдещите трагедии, щеше да забележи важни улики.

Отиде в отделението по съдебна медицина и завари шефа му Барт Арнолд да седи зад бюрото. Той я изслуша между два от безбройните си телефонни разговори. Лори му каза да й съобщи, ако има още случаи на смърт от свръхдоза като тези, на които е правила аутопсия. Бе пределно ясна. Барт я увери, че ще предаде на всички, включително и на лекарите от нощното дежурство.

Лори тъкмо се канеше да се върне в кабинета си, когато се сети да поиска аутопсиите на подобни „свръхдози“ да бъдат възложени на нея. Значи трябваше да се види с Калвин.

— Винаги се тревожа, когато някой от екипа иска да ме види — каза й Калвин, когато тя надникна в кабинета му. — Какво има, доктор Монтгомъри? Дано да не е за отпуск. Толкова сме претрупани с работа, че решихме тази година да не даваме отпуски.

— Искам отпуск! — засмя се Лори. Калвин може да беше и грубиян, но тя го харесваше и уважаваше. — Благодаря, че сутринта ми възложи двата случая на свръхдоза.

Калвин вдигна вежди.

— Виж ти! Никой досега не ми е благодарил, че съм му възложил случай. Но защо ми се струва, че не си дошла само за това?

— Защото по природа си мнителен — подразни го Лори. — Наистина случаите са интересни, възлагай ми ги всичките.

— И таз добра, някой да се натиска за работа! — ахна Калвин. — Това стопля сърцето на всеки клет администратор. Дадено бе! Ще получиш всичко, което искаш. Но за да не стават грешки, какво имаш предвид под „всички“? Ако поемеш всичките „свръхдози“, ще се наложи да висиш тук денонощно.

— Свръхдози, от които са починали хора с добро обществено положение или в които е имало токсини — отговори Лори. — Като двата, които ми възложи сутринта. Хора на двадесет-тридесет години, образовани, в добро физическо състояние.

— Лично ще се погрижа да ги получиш всичките — каза Калвин весело. — Но съм длъжен да те предупредя: ако работиш извънредно, не чакай пари.

— Дано не се наложи — рече Лори.

Сбогува се с Калвин, върна се в кабинета и запретна ръкави. Добрите резултати от срещата с Калвин компенсираха неуспеха с Бингам, затова поуспокоена, тя успя да се съсредоточи. Отхвърли повече работа, отколкото бе очаквала, описа доста случаи, включително почти всички аутопсии от края на седмицата. Дори й остана време да утеши родители, чието бебе бе умряло внезапно в креватчето си. Обясни им, че нямат никаква вина.