Робин Кук - Непрогледност

— Как, нищо необичайно ли не виждаш? — учуди се тя.

— Не — отговори Лу. — И не разбирам какво вие, докторите, забелязвате на тези снимки. Куршумът да, той ти се набива в очите, но всичко останало ми изглежда като размазани петна.

— Не мога да повярвам, че не го виждаш — усъмни се Лори.

— Добре, аз съм сляп — съгласи се лейтенантът. — Затова ми кажи ти.

— Главата и ръцете! — рече Лори. — Липсват.

— Невъзможна си! — прошепна през смях Лу, за да не чуят от съседната маса.

— Е, това не е ли необичайно? — подразни го Лори.

След като свършиха с рентгеновите снимки, двамата се върнаха тъкмо навреме, за да помогнат на Вини да премести Бруно от количката на масата. Лу посегна да помогне, но Лори го спря, защото нямаше ръкавици. За да пести време, тя веднага се зае с проснатото по очи тяло.

Входната рана приличаше много на тази на Франки, макар че диаметърът бе малко по-голям, което означаваше, че пистолетът е бил по-далеч. Двамата с Вини направиха всички необходими снимки и взеха пробите, после обърнаха трупа по гръб.

Най-напред Лори прегледа очите. Нямаше нищо необичайно.

— След онова, което каза горе, се надявах, че очите ще ни подскажат нещо — обади се Лу.

— И аз — призна Лори. — Искаше ми се да направиш своя пробив.

— Все пак може да е важно — каза Лу. — Ако и на Пол Серино, и на Франк де Паскуале са им хвърлили киселина в очите, връзка определено съществува. Според мен си струва да отида до Куинс и да си поприказвам с Пол.

След като свърши външния оглед, Лори пое скалпела от Вини и започна вътрешния. И в този случай нямаше отклонения и работата вървеше много бързо.

Щом приключи аутопсията на Бруно, Вини го откара и докара втория „плувец“. Докато Лори му помагаше да прехвърли тялото на масата, някой от съседната маса извика:

— Откъде е този труп, Лори? От Сънната дупка ли?

След като смехът затихна, детективът се наведе към ухото на Лори.

— Колко грубо — закачи я той. — Да ида ли да му забия един?

Тя се засмя.

— Черен хумор. Винаги е играл роля в патологията. — Огледа шията и откъснатите крайници. — Отрязани са след смъртта — определи тя.

— Колко утешително — обади се Лу. Усещаше как с всеки следващ случай му се повдига все повече. Едвам издържаше на този разчленен труп.

— Главата и ръцете са отрязани грубо — каза Лори. — Погледни какви следи е оставил трионът върху откритите кости. Разбира се, част от тъканта е била изядена от риби или раци.

Лу се насили да погледне. Вече му се гадеше.

— Останалата част от трупа не е в такъв окаян вид — отбеляза Лори. — Няма следи от човешки ухапвания.

Лу преглътна отново.

— Ти очакваше да има ли?

— При изнасилване — да. Понякога. Трябва да ги търсиш, иначе може да не ги забележиш.

— Ще гледам да го запомня — каза Лу.

Лори огледа внимателно гръдния кош и коремната кухина. Забеляза само едно — белег горе вдясно, по линията на ребрата.

— Може да се окаже важен при идентифицирането — поясни тя, като посочи белега. — Сигурно е от операция на жлъчката.

— Ами ако трупът не бъде идентифициран? — попита Лу.

— Тогава ще остане в хладилника няколко седмици — каза Лори. — Ако и дотогава още не сме разбрали коя е, ще свърши в един от чамовите ковчези в залата.

Лори извади комплекта за изследване за изнасилване и го подреди на масата.

— Почти няма смисъл да го правя, след като трупът е бил във водата, но все пак си струва да опитам.

Докато вземаше пробите, тя попита Лу дали според него случаят е свързан с този на Франк или Бруно.

— Не мога да бъда сигурен, но имам известни подозрения. Изпратил съм хора, между тях и водолази от полицията, които търсят главата и ръцете. Ще ти кажа едно — който е хвърлил тази жена в реката, не е искал тя да бъде идентифицирана. Като знаем подводните течения и приливите и отливите към Ийст Ривър, тя вероятно е била хвърлена горе-долу на същото място като Франки и Бруно, щом е била намерена в близост. Така че мен ако питаш, има връзка.

— Каква според теб е вероятността да намерят ръцете или главата? — попита Лори.

— Немного голяма — отговори Лу. — Може да са потънали, където е хвърлен трупът, а може изобщо да не са в реката.

Лори вече се бе заела с аутопсията. Забеляза, че жертвата е имала две операции — на жлъчката, както вече бе предположила, и на матката.

След като приключи с три от четирите си случая преди обяд, реши, че може да си позволи да пийнат набързо с Лу по едно кафе. Лейтенантът радостно се съгласи и каза, че след сутрешното изпитание ще му дойде добре да се подкрепи. Освен това трябваше да се връща в службата. След като видя аутопсията на двамата „плувци“, мозъкът му вече не работеше. Затова се пошегува, че Лори ще трябва да поеме втората „свръхдоза“ без негова помощ.