Робин Кук - Непрогледност

— Не ме остави да ти кажа — отвърна Лу.

— Карай — махна тя. — За съжаление случаите, които те интересуват, няма да са първи.

— Нищо — рече Лу. — Харесва ми да гледам как работиш.

Лори хвърли досието на обезглавената жена. После се зае с папката на един от случаите на смърт от свръхдоза. Стигна само до рапорта на следователя и се пресегна за последната папка. Прегледа и материалите в нея.

— Много интересно — каза тя и погледна Лу. — Доктор Уошингтън твърди, че тези случаи са същите като Дънкан Андрюс. И през ум не ми мина, че го казва буквално. Какво съвпадение!

— Свръхдози кокаин ли? — попита детективът.

— Да — отговори Лори. — Но не в това е съвпадението. Единият е банкер, а другата — редакторка.

— Какво толкова му е чудното? — поинтересува се Лу.

— Демографията — рече Лори. — И тримата са преуспели хора, професионалисти с добра работа, млади, неженени. Тук ни докарват умрели от свръхдози, които са от съвсем друга социална прослойка.

— Пак те питам: какво толкова му е чудното? Нали точно тази прослойка, преуспелите млади хора, направиха кокаина толкова моден? Какво те изненадва?

— Не това, че са вземали кокаин — започна бавно Лори. — Не съм толкова наивна. Зад лустрото на материалния успех може да се крие доста сериозно пристрастяване. Но хората, починали от свръхдоза, чиито трупове пристигат тук, са обикновено от дъното на обществото. Ужасяващият крек употребяват все бедняци от нисшите класи. От време на време наистина има и преуспели, но докато наркотикът ги убие, вече са загубили всичко: работа, семейство, пари. А тези, последните случаи, не са типични. Затова си мисля дали няма и някаква отрова в наркотика. Къде сложих статията от „Американ Джърнъл ъв Медисин“? — Тя сякаш говореше повече на себе си. — А, ето я! — Лори измъкна копие от статията и го даде на Лу. — Уличният кокаин винаги се примесва с нещо, обикновено със захар или стимуланти. Но понякога му слагат и разни страхотии. Статията е за няколко отравяния с килограм кокаин, примесен със стрихнин.

— Гледай ти! — ахна детективът, като прелистваше статията. — Е, това вече е „пътуване“ 1 1 От „frip“ — пътуване. Така наричат състоянието, в което изпада човек, взел силен наркотик. — Б.пр. !

— Да, бързо пътуване до моргата — съгласи се Лори. — Тези три доста нетипични случая на смърт от свръхдоза с поразително подобна демография през последните два дни ме карат да си мисля дали убитите не са си купили кокаина от един и същ „замърсен“ източник.

— Увличаш се — рече Лу. — Само от три случая… А и честно казано, дори да си права, много важно!

— Как така много важно? — Лори не можеше да повярва на ушите си.

— Нашият град гъмжи от толкова проблеми, по улиците му има толкова насилие и престъпления, затова ми е трудно да съчувствам на тези трима фукльовци, които си прекарват свободното време в наркотично опиянение. Честно казано, повече ме е грижа за такива нещастници като обезглавената жена, която ни чака на долния етаж.

Лори бе смаяна, ала преди да почне да го укорява, телефонът звънна. Тя вдигна слушалката и чу изненадана гласа на Джордан Шефилд.

— Свърших първия си случай — каза той. — Мина по ноти. Сигурен съм, че баронът ще остане доволен.

— Радвам се да го чуя — отвърна Лори и погледна смутено Лу.

— Получи ли цветята? — попита Джордан.

— Да — потвърди тя. — В момента ги гледам. Благодаря ти. Точно такива ми бе предписал докторът.

— Много умно — засмя се Джордан. — Стори ми се подходящ начин да ти кажа с какво нетърпение очаквам да се видим довечера.

— Цветята може би спадат към същата категория като твоята лимузина — добави Лори. — Разточителство. Но е хубаво, че си се сетил за мен.

— Е, просто исках да те чуя. Сега трябва да се връщам в операционната — рече Джордан. — Ще се видим в осем.

— Извинявай — поде Лу, след като Лори затвори. — Трябваше да ми кажеш, че разговорът е личен. Щях да изляза.

— Обикновено не ми се обаждат тук по лични въпроси, затова се изненадах — отвърна Лори.

— Букет рози. Лимузина. Сигурно е интересен човек.

— Да, интересен е — потвърди тя. — Всъщност снощи ми каза нещо, което и на теб ще ти се стори интересно.

— Не ми се вярва — отговори Лу. — И все пак съм целият слух.

— Човекът, който ми се обади, е лекар — продължи Лори. — Името му е Джордан Шефилд. Може да си го чувал. Известен е. Все едно, снощи той ми каза, че лекувал един, от когото ти толкова се интересуваш: Пол Серино.