Робин Кук - Непрогледност

— Оправихте ли се с шефа? — попита Калвин, когато тя се върна.

— Надявам се — каза Лори.

— Аз също — рече той. — Защото ми трябваш в най-добрата си форма. — Даде й няколко папки. — За днес имаш четири случая. Два на смърт от свръхдоза, както при Дънкан Андрюс, и още два трупа, извадени от водата. Бих добавил, пресни-пресни. Реших, че след като вчера се занимава с подобни случаи, днес ще ги оправиш най-бързо. Затрупани сме с работа. На някои хора съм дал по пет случая, така че ти имаш късмет.

Лори прелисти папките, за да види дали съдържат всичко. После ги отнесе заедно с куфарчето си и кутията с розите в кабинета. Преди да се заеме с работа, отиде в лабораторията и помоли за най-голямата колба, която имат. Извади розите от кутията, подреди ги и напълни колбата с вода. Сложи цветята на масата в лабораторията и се дръпна назад да види как изглеждат. Усмихна се против волята си — бяха така очебийно неуместни тук.

Седна на бюрото си и отвори първата папка. Но не можа да свърши нищо. Още щом я отгърна, на вратата се почука.

— Да — каза тя.

Вратата се отвори бавно и надникна Лу Солдано.

— Дано не преча — каза той. — Сигурен съм, че не си ме очаквала.

Изглеждаше така, сякаш нощес изобщо не си бе лягал. Беше с панталони, които висяха като торба, и неизгладено сако. Не бе успял да се избръсне.

— Не ми пречиш — каза Лори. — Влизай.

— Как си днес? — попита той, след като влезе и седна с шапката на коленете.

— Горе-долу добре, само дето шефът ми се поскара.

— Нали не защото бях тук вчера? — попита Лу.

— Не — отвърна Лори. — Защото вчера сторих нещо, което явно не е трябвало да правя. Но винаги е по-лесно да го разбереш след това.

— Дано нямаш нищо против, че днес идвам пак, но научих, че са ти възложили още случаи като бедния Франки. Били са намерени почти на същото място от същия нощен пазач. Затова още в пет часа сутринта бях на Саут стрийт до пристанището. Я! — ахна той, изведнъж съгледал колбата. — Изискани цветя! Вчера ги нямаше.

— Харесват ли ти? — попита тя.

— Възхитителни са — рече Лу. — От някой обожател ли са?

Лори не знаеше как да отговори.

— Може и така да се каже.

— Е, много мило — допълни Лу, а после сведе поглед и заоправя периферията на шапката си. — Както и да е, доктор Уошингтън ми предаде, че ти е възложил тези случаи, затова дойдох. Имаш ли нещо против пак да погледам?

— Не, нямам — каза Лори. — Ако смяташ, че можеш да изтърпиш още няколко аутопсии, ще се радвам да дойдеш с мен.

— Почти сигурен съм, че поне един от случаите е свързан с Франки — рече Лу, като се наведе напред. — Казва се Бруно Марчезе. На години е бил колкото Франки. Заемал е горе-долу същото положение в мафията. А научихме толкова много за него така бързо, защото намерихме портфейла му в джоба също както при Франки. Явно, който го е убил, е искал веднага да се разбере за смъртта му, все едно е дал обява. При Франки решихме, че е щастлива случайност. Но стане ли два пъти, вече знаем, че е нарочно. Затова се обезпокоихме — сигурно се готви нещо голямо, например безжалостна война между двата клана. Ако е така, трябва да я предотвратим. Във всяка война загиват много невинни хора.

— По същия начин ли е убит? — попита Лори, като ровеше в папките, за да намери тази на Бруно.

— По същия — потвърди Лу. — Екзекуция в гангстерски стил. Застрелян в тила от близко разстояние.

— И с малокалибрен куршум — добави Лори, след като свърши с папката на Бруно, и вдигна слушалката.

Набра номера на моргата. Когато вдигнаха, поиска да говори с Вини.

— Днес пак ли сме заедно? — попита тя.

— Сложили са ни заедно до края на седмицата — отговори Вини.

— Имаме двама „плувци“ — съобщи му Лори. — Бруно Марчезе и… — Тя погледна към Лу. — Как се казва другият?

— Не знаем — отвърна Лу. — Нямаме идентификация.

— Без портфейл ли е? — попита Лори.

— По-лошо — отговори лейтенантът. — Без глава и без ръце. Този изобщо не са искали да го идентифицираме.

— Прекрасно! — каза Лори саркастично. — Стъблото не е така ценно без главата. — После продължи по телефона: — Искам непременно да направите рентгенови снимки на Бруно Марчезе и на обезглавения.

— Вече действаме — отвърна Вини. — Но ще сме готови след малко. Чакат на опашка. Тук е напечено. Снощи в Харлем е имало някаква гангстерска война, затова сме затрупани със смъртни случаи от огнестрелни рани. А, между другото, обезглавеният труп е жена, а не мъж. Ти кога ще слезеш?

— След малко — рече Лори. — Трябва да видя дали жената е била изнасилена. — Тя затвори телефона и погледна детектива. — Не си ми казал, че единият от „плувците“ е жена.