Робин Кук - Непрогледност

Пет минути по-късно Бруно трепереше на задната седалка, вторачен в ухиленото лице на Тони. Бяха го заловили по-лесно дори отколкото Франки. Пострадаха само слънчевите очила на Бруно, които свършиха в канавката.

— Изненадан ли си, че ни виждаш? — попита Анджело, след като бяха пътували известно време.

Погледна Бруно в страничното огледало.

— За какво става дума? — попита Бруно.

Тони се засмя.

— Я какъв се е разбързал. Упорит и тъп. Какво ще кажеш да го фрасна с патлака?

— За инцидента със Серино — обясни Анджело. — Искаме да чуем подробности от теб.

— Не зная нищо — отсече Бруно. — Не съм и чувал.

— Я не ме разсмивай! — каза Анджело. — Разбрахме от един твой приятел, че си замесен.

— От кой приятел? — поинтересува се Бруно.

— Франки де Паскуале — отвърна Анджело.

Видя как изражението на Бруно се променя. Тоя тип беше изплашен и имаше защо.

— Глупакът Франки не знае нищо — изсъска Бруно. — Не съм чувал за никакъв инцидент със Серино.

— След като не знаеш нищо, защо тогава се криеш у майка си? — попита Анджело.

— Аз не се крия — възрази Бруно. — Изхвърлиха ме от апартамента, така че дойдох тук за няколко дни.

Анджело поклати глава. Стигнаха в мълчание складовете на компанията „Американ Фреш Фрут“. Там Анджело и Тони заведоха Бруно на същото място, където бяха завели Франки.

Веднага щом Бруно видя дупката в пода, упоритостта му се изпари.

— Добре, момчета — поде той. — Какво искате да знаете?

— Това вече е друго нещо — каза Анджело. — Първо седни.

Щом Бруно се подчини, той се наведе към него и рече:

— Разкажи какво се случи.

Взе цигара и я запали, издухвайки дима към тавана.

— Не зная много — рече Бруно. — Аз само карах колата. Не бях вътре. Освен това ме принудиха да го направя.

— Кой? — попита Анджело. — И запомни, ако сега ме метнеш, ще загазиш яко.

— Тери Мансо — каза Бруно. — На него му бе хрумнало всичко това, дори не знаех какво става, докато не свърши.

— Кой друг, освен теб, Мансо и Де Паскуале е замесен в тази история? — поинтересува се Анджело.

— Джими Лансо — отговори Бруно.

— Кой още? — настоя Анджело.

— Това бяхме — отсече Бруно.

— Какво правеше Джими? — поинтересува се Анджело.

— Отиде по-рано, за да намери електрическото табло — обясни Бруно. — Идеята беше изцяло на Мансо.

Анджело дръпна от цигарата си, след това отметна глава и издуха пушека. Зачуди се има ли още нещо, което да попита този негодник. Реши, че няма, погледна Тони и кимна.

— Бруно, искам да те помоля за една услуга — каза Анджело. — Да предадеш нещо на Вини Доминик. Мислиш ли, че можеш да го направиш?

— Няма проблеми — отговори Бруно. Тембърът на гласа му си бе възвърнал донякъде предишната упоритост.

— Предай му… — започна Анджело, но не довърши. Оръжието на Тони изтрака и Анджело трепна. Когато не стреляш ти, винаги се чува по-силно.

Не бяха вързали Бруно за стола, тялото му климна и се строполи на пода. Анджело застана над него и поклати глава.

— Вини ще разбере какво съм искал да му предам — каза той.

Тони погледна пистолета си със смесица от възхищение и удоволствие, след това извади носна кърпа и почисти дулото.

— С всеки път става по-лесно — рече той.

Анджело не отговори. Вместо това клекна до трупа на Бруно и измъкна портфейла му. Вътре имаше стодоларови банкноти и няколко по-дребни. Даде една от стотачките на Тони. Останалите прибра в джоба си. После върна портфейла обратно.

— Помогни ми — каза той на Тони.

Пренесоха заедно Бруно до дупката и го хвърлиха в реката. Както и Франки, Бруно сякаш с готовност отплава бързо надолу, спирайки за момент при един от стълбовете на пристана. Анджело изтръска панталоните си. Тялото на Бруно беше вдигнало прах от пода.

— Яде ли ти се? — попита Анджело.

— Умирам от глад — каза Тони.

— Да отидем до „Валентино“ на Стейнуейн стрийт — предложи Анджело. — Хапва ми се пица.

След няколко минути се върна при колата, после с три маневри се насочи към портала. На кръстовището на Джава стрийт и авеню Манхатън зави наляво, след това натисна газта до дупка.

— Чудно нещо, колко лесно е да пречукаш някого — обади се Тони. — Спомням си, като малък си мислех, че е страхотия. Имаше един, дето живееше през няколко пресечки. Ние, хлапетиите, бяхме чували, че е очистил някого. Често седяхме отвън пред къщата му колкото да го зърнем на излизане. Той беше нашият герой.

— Каква пица искаш? — попита Анджело.