Робин Кук - Непрогледност

Тя трябваше да впрегне целия си самоконтрол, та да не избухне от глупавата забележка на баща си за възможностите на жените. Вместо това спокойно защити специалността си.

— Съдебната медицина се занимава и с живите, като говори за мъртвите.

Разказа случая с машата за коса и как, ако знаеш причината за тази смърт, ще спасиш нечий живот. Щом млъкна, настъпи неловко мълчание. Всички бяха забучили поглед в чиниите и прехвърляха приборите. Дори Джордан изглеждаше странно унил. Накрая Дороти наруши тишината, като обяви, че десертът и конякът ще бъдат поднесени във всекидневната.

Когато се преместиха там, Лори вече се чувстваше много неловко и си помисли дали да не си тръгне. Наблюдаваше как другите начаса подхващат разговор и се чудеше как да повика майка си настрана и да се извини, че тази вечер трябва да чете за изпитите. Но преди да се реши, при нея неусетно дойде прислужницата, наета за вечерта, с поднос, върху който имаше чаши бренди. Лори си взе една и обърна гръб на другите гости. С питието в ръка се промъкна през антрето в кабинета.

— Имате ли нещо против да се присъединя към вас?

Джордан я беше проследил от всекидневната.

— А, не — каза Лори, леко стресната.

Смяташе, че никой не я е забелязал да излиза. Опита се да се усмихне. Седна в едно кожено кресло, а Джордан се облегна на масивното шкафче на телевизора. От всекидневната долиташе откъслечен смях.

— Не исках да се подигравам с вашата специалност — поде той. — Всъщност смятам патологията за много интересна.

— Така ли? — възкликна Лори.

— Хареса ми историята за машата за коса — добави Джордан. — Нямах представа, че човек може да си умре от този уред, освен ако не го изтърве във ваната, докато се къпе.

— Защо не го казахте по-рано? — тросна се Лори.

Знаеше, че не е учтива, но в момента нямаше настроение за любезности.

Джордан кимна.

— Извинявайте — каза той. — Бях малко притеснен от родителите ви. Личи си, че не са във възторг от избора ви на специалист.

— Чак да си личи? — попита Лори.

— Разбира се — потвърди той. — Не повярвах на ушите си, когато баща ви направи забележката за онова момиче, дето специализирало по операции на гръдния кош. А майка ви през цялото време се опитваше да смени темата на разговора.

— Да бяхте чули какво каза майка ми в деня, когато й съобщих, че ще се занимавам със съдебна медицина. „Какво ще разправям на хората в клуба, когато ме попитат какво работиш?“ Представяте си как се отнася. Ами баща ми с неговата сърдечна хирургия! Мисли, че всичко друго, освен хирургията и по-специално хирургията на гръдния кош е за слабите, плахите и недоразвитите.

— Не е лесно да задоволиш такива родители. Сигурно ви е трудно.

— Честно казано, и аз съм им причинявала мъка през годините. Бях доста непокорна: ходех с недодялани типове, карах мотоциклети, закъснявах. Вероятно съм ги свикнала да поставят под въпрос всичко, което върша. Никога не са ме подкрепяли особено. Всъщност до известна степен са ме пренебрегвали, особено баща ми.

— Но сега той не може да се нахвали с вас — възрази Джордан. — Отида ли в кабинета му, все за вас ми говори.

— Е, това е ново за мен — рече Лори.

— Някой да иска още коняк? — провикна се Шелдън.

Беше подал глава в кабинета и размахваше бутилката коняк. Джордан отказа, Лори само поклати глава. Шелдън ги помоли да го викнат, ако размислят. След това ги остави.

— Стига сме говорили за това — каза Лори. — Твърде сериозно е. Не исках да ви развалям вечерта.

Съжаляваше, че е разкрила толкова много пред Джордан. Не й беше присъщо да се доверява на сравнително непознати. Но през целия ден, откак й бяха възложили аутопсията на Дънкан Андрюс, се чувстваше уязвима.

— Не сте развалили нищо — увери я Джордан. След това погледна часовника си. — Става късно — каза той, — а сутринта имам операция. Първият ми случай в седем и половина е един англичанин, барон, от Камарата на лордовете.

— Наистина е късно — рече Лори без особен интерес.

— Направо си е нощ — добави Джордан. — Ще ми бъде приятно да ви закарам до вкъщи. Разбира се, ако смятате да си тръгвате.

— С удоволствие — отвърна Лори. — Мислех да си ходя още когато станахме от масата.

След като се сбогуваха и Дороти уведоми Лори, че палтото й е твърде тънко за края на есента, те двамата с Джордан зачакаха асансьора.

— Майки, какво да ги правиш! — въздъхна Лори, щом вратата зад тях се затвори.

Докато се спускаха, Джордан започна да говори за шествието от знаменитости, което трябваше да мине през кабинета му следващия ден. Тя се чудеше дали се опитва да й направи впечатление, или просто я развеселява.