Робин Кук - Непрогледност

— Толкова бъхтене за няколко хапчета! — измърмори Тони.

Анджело се усмихна въпреки яда си.

— Какво мислиш за стария Травино? — попита Тони. — Според теб съзнава ли какви ги дрънка?

— Лично аз имам известни съмнения — отговори Анджело. — Но Серино му вярва и това е важното.

— Хайде, Анджело! — изхленчи Тони. — Кажи защо ще влизаме. Серино не е ли доволен от Травино?

— Серино си го обича — отвърна Анджело. — Смята, че по-добър няма. Всъщност точно затова ще влизаме в кабинета.

— Но защо? — настоя Тони. — Кажи ми и млъквам.

— Заради някои от медицинските картони на докторчето — поясни Анджело.

— Знаех си, че е лудост — каза Тони, — но не предполагах, че е чак такава лудост. Какво ще правим с тези картони?

— Обеща да млъкнеш, ако ти кажа какво търсим. Хайде, затваряй си устата! Освен това не ти се полага да питаш толкова много.

— Така де, точно от това ми е криво — изсумтя Тони. — Никой не ми казва какво става. Ако бях в течение, щях да свърша повече работа и да съм по-полезен.

Анджело се усмихна саркастично.

— Ясно, не ми вярваш — измърмори Тони. — Но е така. Опитай де! Сигурен съм, че мога да помогна. Дори за тази работа.

— Всичко върви по вода — увери го Анджело. — Ти не си по плановете. Повече те бива по мариза.

— Така си е — съгласи се Тони. — Точно по това си падам най-много. Фрас! И готово. Без глупави усложнения.

— Следващия половин месец ще падне доста пукотевица, ще останеш доволен — обеща Анджело.

— Вече не ме свърта — каза Тони. — Но поне ще си компенсирам цялото това чакане.

— Ето я — прекъсна го Анджело.

Посочи една жена, която излизаше от жилищна сграда. С едната ръка закопчаваше червеното си палто, а с другата си придържаше шапката.

— Хайде, да вървим! — подкани Анджело. — Но дръж патлака скрит и ме остави да говоря аз.

Двамата слязоха от колата. Изпревариха жената точно когато тя стигна до наредените едно зад друго таксита.

— Госпожо Шулман! — повика я Анджело.

Жената се обърна към него. Недоверчивата й надменност се изпари веднага щом видя, че познава мъжа.

— Здравейте, господин… — каза жената и се помъчи да си спомни името на Анджело.

— Фачоло — притече й се на помощ той.

— Да де — каза тя. — А как е господин Серино?

— Великолепно, госпожо Шулман — отвърна Анджело. — Чувства се отлично. Но ме помоли да намина, за да поговорим. Имате ли една минута?

— Да — отговори госпожа Шулман. — За какво искате да говорим?

— Поверително е — каза Анджело. — Бих предпочел да прескочим за момент до колата.

Анджело посочи черния автомобил със задна седалка, отделена с преграда.

Очевидно объркана от тази молба, госпожа Шулман измърмори, че бърза.

Анджело плъзна ръка в джоба на сакото си и измъкна пистолета си марка „Валтер“, колкото тя да види дръжката му.

— Опасявам се, че се налага да съм настойчив — рече той. — Няма да ви отнемем много време, а после ще имаме грижата да ви оставим където ви е удобно.

Госпожа Шулман погледна Тони, който й се усмихна.

— Добре — каза тя притеснено, — щом ще е за малко.

— Зависи от вас — натърти Анджело и посочи отново колата.

Тони я отведе дотам. Госпожа Шулман се вмъкна на предната седалка, след като Тони й отвори вратата с изискан поклон. Той седна отзад, а Анджело се качи на шофьорското място.

— Това има ли нещо общо със съпруга ми, Дани Шулман? — попита жената.

— Дани Шулман от Бейсайд ли? — поинтересува се Анджело. — Той ли ви е съпруг?

— Да — потвърди госпожа Шулман.

— Кой е пък Дани Шулман? — попита Тони от задната седалка.

— Държи в Бейсайд вертеп — „Кристъл Палас“ — отвърна Анджело. — Много от хората на Лучия се навъртат там.

— Има солидни връзки — вметна госпожа Шулман. — Защо не поговорите с него?

— Не, това няма нищо общо с Дани — рече Анджело. — Искаме само да знаем дали кабинетът на доктора е празен.

— Да, всички си тръгнаха — отговори госпожа Шулман. — Заключих както обикновено.

— Чудесно — каза Анджело. — Защото искаме да се върнете. Интересуват ни някои от картоните.

— Кои картони? — сепна се госпожа Шулман.

— Ще ви кажа, когато отидем там — отговори Анджело. — Но преди да тръгнем, искам да ви предупредя, че ако решите да правите глупости, ще ви бъде за последен път. Ясен ли съм?

— Напълно — каза госпожа Шулман, възвръщайки си част от самообладанието.

— Няма страшно — добави Анджело. — Имам предвид, че сме цивилизовани хора.

— Разбирам — рече жената.