Робин Кук - Непрогледност

По време на вечерята Джордан „отговаряше“ за ведрата атмосфера. Накара и най-сдържаните приятели на семейството да се отпуснат. За пръв път от много време стаята се изпълни със сърдечен смях.

Шелдън насърчаваше Джордан да разказва историите за някои от прочутите си пациенти, които беше чувал преди. Джордан се подчиняваше на драго сърце и ги предаваше многословно, с известна доза самохвалство, което разсмиваше всички. Дори пълният с емоции ден на Лори остана някъде далече, докато тя слушаше забавните му разкази за прочути богаташи, които всеки ден минавали през кабинета му.

Джордан беше специалист по предната част на окото и по-специално — роговицата. Но се занимаваше и с пластична хирургия, дори правеше козметични операции. Беше лекувал какви ли не знаменитости, от филмови звезди до кралски особи. Всички се забавляваха много, когато разказваше за някакъв престолонаследник от Саудитска Арабия, дошъл в кабинета му с десетина слуги. След това изброи неколцина спортисти, които лекувал. Накрая спомена, че сегиз-тогиз лекувал и хора от мафията.

— От мафията ли? — ахна Дороти недоверчиво.

— Точно така, от мафията — каза Джордан. — Бог ми е свидетел. Гангстери от плът и кръв. Всъщност този месец при мен често идва Пол Серино, който очевидно е свързан с подземния свят в Куинс.

Лори се задави с бялото вино, щом Джордан спомена името на Пол Серино. Странно, чуваше го за втори път този ден. Разговорът спря и всички я погледнаха загрижено. Тя отклони вниманието им и успя да каже, че й няма нищо. След като вече можеше да говори, попита Джордан от какво лекува Пол Серино.

— Изгаряния на очите с киселина — каза Джордан. — Някой му е плиснал киселина в лицето. За щастие той се е сетил почти веднага да си изплакне очите с вода.

— Киселина ли! Какъв ужас! — ахна Дороти.

— Не е толкова страшна, както основата. Основата разяжда цялата роговица.

— Звучи отвратително — каза Дороти.

— Как са очите на Серино? — попита Лори.

Мислеше за дясното око на Франк де Паскуале и се чудеше дали това не е началото на пробива, на който разчиташе Лу.

— Киселината беше затъмнила и двете роговици — обясни Джордан. — Но това, че си е наплискал очите с вода, е спасило конюнктивата от сериозни увреждания. Ще се оправи след трансплантацията на роговица, която скоро ще му направим.

— Не ви ли е страх да си имате вземане-даване с тези хора? — поинтересува се един от гостите.

— Защо пък да ме е страх! — каза Джордан. — Те се нуждаят от мен. Аз съм им от полза. Не биха ми навредили. Всъщност намирам всичко това за доста комично и забавно.

— Откъде знаете, че този Серино е гангстер? — попита друг гост.

Джордан се засмя.

— Направо е очевидно. Идва с няколко телохранители, саката им са издайнически издути.

— Пол Серино е прочут гангстер — намеси се Лори. — Той е един от босовете на средно ниво в престъпния клан Вакаро, който често воюва с клана на Лучия.

— Откъде знаеш всичко това? — попита Дороти.

— Тази сутрин аутопсирах труп с всички белези на бандитско отмъщение. Полицаите смятат, че убийството е пряк резултат от враждата между клановете, много държат да докажат, че пръст в него има Пол Серино.

— Колко противно! — изпуфтя Дороти с презрение. — Стига, Лори! Нека говорим за нещо друго.

— Това не е разговор за вечеря — съгласи се Шелдън. След това се обърна към Джордан и добави: — Трябва да извините дъщеря ми. Откакто заряза медицината заради патологията, поизгуби добрите си обноски.

— Патологията ли? — попита Джордан и погледна Лори. — Не ми казахте, че сте патолог.

— Не сте ме питали — отвърна Лори. Усмихна се наум: беше се сетила, че Джордан е бил твърде погълнат да говори за собствената си работа, та да я попита за нейната. — Всъщност съм съдебен лекар и работя в Службата по съдебна медицина на Ню Йорк.

— Защо не поговорим за сезона в културния център „Линкълн“? — предложи Дороти.

— Не разбирам много от съдебна медицина — додаде Джордан. — Имахме само две лекции в медицинския институт и преди тях ни казаха, че материалът не влиза в изпита. Ха познайте какво направих! — Той се престори на заспал: похъркваше с глава, отпусната на гърдите. Шелдън се усмихна на малкото представление на Джордан. — След първата лекция се отказах — призна той.

— По-добре да сменим темата — намеси се Дороти.

— Проблемът с Лори е — обърна се Шелдън към Джордан, — че не се зае с хирургията, където щеше да се занимава с живи хора. При нас има едно момиче, специализира по гръдния кош, невероятно е, направо като мъж. Лори също щеше да се справи.