Робин Кук - Непрогледност

Джими протегна треперещи пръсти и светна лампата. Веднага видя откъде идва шумът. На масата за балсамиране се бе качил огромен плъх. Той хвърли на Джими искрящ от гняв поглед, задето му е попречил. После скочи от масата, шмугна се при решетката на пода и изчезна в канала.

Джими почувства погнуса, но и облекчение. Мразеше плъхове, ала мразеше и да се крие в погребални бюра. Това място го изнервяше и му напомняше за всички комикси на ужаса, които беше чел като дете. Чуваше непрекъснато шумове и си представяше откъде идват. Да види плъх бе къде-къде по-добре, отколкото някой от балсамираните трупове, който се разхожда важно като в „Приказки от гробницата“.

Джими излезе от помещението за балсамиране и забърза към голяма кутия с размерите на сандък. Избута я по пода и запуши с нея решетката, където се бе шмугнал плъхът. После се запъти към стаята. Но не стигна далеч. Дочу друг слаб шум, който идваше откъм склада.

Решил, че плъхът е отишъл в склада, Джими грабна метлата, с която метеше през деня. Канеше се да пребие плъха от бой и блъсна вратата. Дори направи една крачка, преди да се смръзне. Пребледня като платно. Пред него в сянката стоеше някой. От устните на Джими се изтръгна сподавен вик и той политна назад. Метлата се изплъзна от ръцете му и тупна шумно на облицования с плочки под. Най-ужасните страхове на Джими се бяха сбъднали. Един от труповете бе оживял.

— Здрасти, Джими — каза човекът.

Джими си бе глътнал езика от страх, не можеше да мисли. Стоеше като попарен, а мъжът излезе от сянката на склада заедно с ветреца, нахлул от някакъв отворен прозорец.

— Пребледнял си — отбеляза Тони. Държеше пистолета, но го бе насочил към пода. — Я се качи на тая стара фаянсова маса и легни на нея.

Тони посочи със свободната си ръка масата за балсамиране.

— Те ме принудиха да го направя — изхленчи Джими, когато разбра, че си има работа не със свръхестествено същество, а с жив човек, очевидно свързан с организацията на Серино.

— Да, знам — рече Тони уж утешително. — Но все едно, качвай се на масата.

Джими тръгна натам с разтреперани крака.

Тони отиде до стената и включи и изключи осветлението няколко пъти.

— На масата! — изкомандува той, когато забеляза, че другият се колебае.

С известно усилие Джими се покатери на масата и седна на ръба.

— Легни! — отсече Тони. Когато Джими го стори, той се приближи и го погледна отгоре. — Страхотно място си избрал за скривалище.

— Хрумна му на Мансо — изхълца Джими. Главата му беше подпряна върху черна гумена поставка. — Аз само изключих осветлението. Дори не знаех какво става долу.

— Всички казват, че било хрумнало на Мансо — възропта Тони. — Разбира се, той единствен не можа да офейка. Жалко, че не е тук да се защити.

Слабият шум откъм складовото помещение извести за пристигането на Анджело. Той влезе предпазливо в стаята, оглеждайки се като животно в клетка. Погребалното бюро не му харесваше.

— Тук вони — установи той.

— От формалина е — рече Тони. — Свиква се. Като постоиш малко, изобщо няма да го усещаш. Ела да се запознаеш с Джими Лансо.

Анджело се приближи до масата за балсамиране и изгледа презрително Джими.

— Ама че лайнар! — каза той.

— Хрумна му на Мансо — повтори Джими. — Нищо не съм направил.

— Кой друг участваше? — попита Анджело. Искаше да е сигурен.

— Мансо, Де Паскуале и Марчезе — каза Джими. — Те ме накараха да отида.

— Никой не поема отговорността — с отвращение рече Анджело. — Джими, май ще ти се наложи малко да се повозиш.

— Моля ви се, недейте — примоли се Джими.

Тони се наведе към Анджело и прошепна нещо в ухото му. Анджело хвърли поглед към инструментите за балсамиране, после надолу към Джими, проснал се върху масата за балсамиране.

— Звучи приемливо — рече той и кимна. — Особено за такъв лайнар.

— Дръж го да не мърда — каза весело Тони.

Спусна се към уредите за балсамиране и включи някаква помпа. Погледна стрелката, за да се увери, че помпата работи. След това избута аспиратора до масата.

Джими наблюдаваше тези приготовления с нарастваща тревога. Беше избягвал да гледа балсамирането, когато го правеше братовчед му, и нямаше никаква представа какво си е наумил Тони. Само беше сигурен — няма да му е приятно.

Анджело се облегна на гърдите му и натисна лицето му надолу. Още преди Джими да се е досетил какво става, Тони заби острия като нож троакар за балсамиране в корема му и завъртя грубо края.

Момчето извика сподавено, лицето му сякаш потъна навътре, бузите му хлътнаха и побледняха. Банката върху аспиратора се напълни с кръв, парчета тъкан и смляна храна.