Робин Кук - Непрогледност

Когато се настаниха на задната седалка в колата, тя се поинтересува как се казва изчезналата секретарка.

— Марша Шулман — каза Джордан. — Защо питаш?

— Просто от любопитство — рече Лори.

Томас бързо стигна входа на Тръмп Тауър 2 2 Една от най-впечатляващите сгради в Ню Йорк, построена от милионера Доналд Тръмп. — Б.пр. . Портиерът отвори вратата на Лори, но тя се дръпна.

— Джордан — поде момичето и го погледна в полуосветената лимузина, — ще се разсърдиш ли, ако те помоля да разгледам апартамента ти друг път? Току-що видях колко е часът, а сутринта съм на работа.

— Ни най-малко — отвърна Джордан. — Разбирам те напълно. И аз имам операция рано сутринта. Но при едно условие.

— Какво?

— Утре пак да вечеряме заедно.

— Значи можеш да ме изтърпиш две вечери подред? — не повярва на ушите си Лори. Не й се беше случвало от гимназията. Чувстваше се поласкана, но беше и малко нащрек. — С удоволствие — каза тя. — Ала нека ресторантът не е толкова претенциозен.

— Дадено — каза Джордан. — Обичаш ли италианска кухня?

— Обожавам я.

— Тогава отиваме в „Палио“ — рече Джордан. — В осем.

Вини Доминик спря пред ресторант „Везувио“ на Корона авеню в Елмхърст и се огледа във витрината, за да си приглади косата и да оправи скъпата си вратовръзка. Доволен, той даде знак на Фреди Капузо да отвори вратата.

Още от гимназията му викаха Принца. Минаваше за красиво момче, по което съседските момичета се заглеждаха. Беше с едри, но хубави черти. Харесваше се и зализваше черната си коса назад. Беше на четиридесет, но младееше и за разлика от повечето си връстници се гордееше със своята чудесна форма. Баскетболна звезда в гимназията, Вини се поддържаше и три пъти седмично играеше баскетбол в гимнастическия салон на „Сейнт Мери“.

Влезе в ресторанта и се огледа. Фреди и Ричи се появиха веднага след него. Вини начаса съгледа човека, когото търсеше: Пол Серино. В ресторанта имаше още неколцина души, които вечеряха, тъй като кухнята работеше до единадесет, но повечето посетители си бяха тръгнали. Мястото и времето бяха подходящи за среща.

Вини се запъти към масата на Пол с увереността на човек, който се среща със стар добър приятел. Фреди и Ричи го следваха на няколко крачки. Щом Вини стигна масата, двамата мъже, които бяха с Пол, станаха. Вини позна Анджело Фачоло и Тони Руджеро.

— Как си, Пол? — попита той.

— Не мога да се оплача — рече Пол. Протегна ръка и се здрависа с Вини. — Сядай! Пийни малко вино. Анджело, налей на човека вино.

Когато Вини се настани, Анджело вдигна отворената бутилка „Брунело“ и му наля.

— Благодаря ти, че се съгласи да се срещнем — поде Вини. — Правиш ми услуга.

— Обясни, че е важно и засяга клана, как можех да ти откажа?

— Много съжалявам, че пострада така с очите — рече Вини. — Страшна трагедия, която не биваше да допускаме. И ето тук, в присъствието на тези странични хора ще ти се закълна в паметта на майка си, че нямам пръст. Сополанковците са го направили на своя глава.

Настъпи пауза. Известно време всички мълчаха. Най-после Серино поде:

— Какво още имаш да ми кажеш?

— Наясно съм, че твоите пречукаха Фреди и Бруно — рече Вини. — Но макар че го знам, не сме отмъщавали. И няма да отмъщаваме. Защо ли? Защото Франки и Бруно си получиха заслуженото. Действали са на своя глава. Освен това няма да отмъщаваме, защото е важно ти и аз да се разбираме. Аз не желая война. Тя вдига властите на крак. Ще ни обърка бизнеса и на двамата.

— А откъде да съм сигурен, че наистина ми предлагаш мир? — попита Серино.

— Имаш честната ми дума — отвърна Вини. — Щях ли да поискам подобна среща на място по твой избор, ако не говоря сериозно? Нещо повече. За да се увериш, че искам да се спогодим, ще ти кажа къде се крие Джими Лансо; четвъртият и последният от ония хлапетии.

— Наистина ли? — попита Серино. За пръв път, откакто разговаряха, беше изненадан. — И къде се крие?

— В погребалното бюро на братовчед си. Погребално бюро „Сполето“ в Озоун Парк.

— Благодаря ти за откровеността — рече Пол. — Но имам чувството, че още не си изплюл камъчето.

— Искам да те помоля за една услуга — каза Вини. — Искам да те помоля като колега да ми окажеш малко доверие. Запази живота на Джими Лансо, Той ми е роднина. Племенник е на баджанака. Ще се погрижа това леке да бъде наказано, но като приятел те моля, не го пречуквай.

— Ще си помисля — рече Пол.

— Благодаря ти — каза Вини. — В края на краищата сме цивилизовани хора. Хлапетата правят грешки. Ние с теб си имаме различия, но се уважаваме и сме наясно за общите ни интереси. Сигурен съм, ще го вземеш предвид.