Робин Кук - Непрогледност

— Само се приготвям — отвърна Тони. Опита се да напъха пистолета обратно в кобура, но заглушителят пречеше. Прикладът стърчеше от якето му. — С нетърпение очаквах тази част от операцията, защото не е нужно да внимаваме чак толкова и непрекъснато да се движим на пръсти.

— Все още трябва да внимаваме — озъби се Анджело. — Всъщност винаги трябва да внимаваме.

— Кротко — каза Тони. — Знаеш какво имам предвид. Не си струва да се безпокоим за цялата тази шантава работа. Сега ще стане бързо и да ни няма. Бам, и готово, духваме.

Той се престори, че стреля по един пешеходец, прицелвайки се с показалеца на ръката си.

Трябваше им известно време, докато намерят къщата — скромна двуетажна постройка от камък, с аспиден покрив. Намираше се на тиха улица, която завършваше при някакво гробище.

— Не е зле — каза Тони. — Сигурно собствениците имат някой и друг долар.

— И вероятно алармена инсталация — добави Анджело. Приближи се до тротоара и паркира. — Да се надяваме, че ще мине гладко. Не искам усложнения.

— Кого ще очистваме? — попита Тони.

— Забравих — каза Анджело. Пресегна се към жабката на колата и взе втория списък. — Жената — поясни той, след като откри името в списъка. Пресегна се отново, за да върне списъка на мястото му. — И да се разберем отсега, за да няма объркване. Ще я очистя аз. Вероятно спят, затова ти ще имаш грижата за мъжа. Ако се събуди, убиваш го. Ясно ли е?

— То се знае, че е ясно — сопна му се Тони. — За какъв ме имаш? Да не би да съм слабоумен? Прекрасно разбирам. Но нали знаеш какво удоволствие ми доставя цялата тази работа — тъй че защо аз да не се заема с нея, а ти да имаш грижата за мъжа?

— Боже господи! — извика Анджело. Извади пистолета и сложи заглушителя. — Това е работа, а не игра на стрелба. Не сме тук да се забавляваме!

— Не е ли все едно дали ще я убиеш ти или аз? — попита Тони.

— Да де — съгласи се Анджело. — Но аз отговарям за работата и аз ще застрелям жената. Трябва да съм сигурен, че е мъртва. Ще докладвам на Серино.

— Значи смяташ, че можеш да застреляш някого по-добре от мен? — каза Тони, който, изглежда, се обиди.

— За бога, Тони — поде Анджело. — Можеш да поемеш следващия. Какво ще кажеш, ако се редуваме?

— Така е по-справедливо — съгласи се Тони. — Разделяме си ги по равно.

— Радвам се, че си съгласен — рече Анджело. След това впери за момент поглед в тавана на колата и добави: — Чувствам се като в детската градина. Добре, да вървим.

Измъкнаха се от колата, пресякоха улицата и потънаха в гъстите, мокри от дъжда храсти около къщата. Стигнаха задната врата, Анджело внимателно я огледа, опипа орнамента по нея, надникна в пролуките с помощта на малко джобно фенерче и провери металните части.

— Няма алармена инсталация — каза изумен той, като се изправи. — Освен ако е нещо, което не съм виждал.

— Откъде искаш да влезем? През някой прозорец или през вратата? — попита Тони.

— Вратата няма да е проблем — рече Анджело.

С джобното си ножче Тони изстърга част от маджуна на едно от стъклата в съседство с вратата. С чифт специални криви клещи извади гвоздейчетата и след това свали стъклото. Пресегна се отвътре, дръпна резето и натисна бравата.

Тя се отвори с леко скърцане. Не се чуха никакви звънци и никакъв лай на кучета. Анджело тихо пристъпи вътре, вдигнал ръка, в която стискаше пистолета на равнището на главата си. Огледа стаята. Изглежда, бе всекидневна с кушетки, покрити с евтина басма, и с голям телевизор. Той се ослуша и свали пистолета. След като провери дали няма алармена инсталация, се поуспокои. Изглежда, всичко беше наред. Къщата ги чакаше, за да я завладеят.

Анджело кимна на Тони да го последва и безшумно се отправи към вестибюла в предната част. Двамата мъже тръгнаха заедно пипнешком нагоре по широка вита стълба. Тя ги отведе до коридор с няколко врати.

Всички бяха полуотворени, с изключение на една. Доверявайки се на инстинкта си, Анджело се насочи право към нея. Щом се увери, че Тони върви след него, направи опит да я отвори. Още при първото докосване тя поддаде.

От леглото, което се намираше в другия край на стаята, се чуваше силно хъркане. Анджело не беше сигурен кой хърка, но щом се убеди, че и двамата спят дълбоко, кимна на Тони да го последва. Тръгнаха към леглото — голяма спалня, покрита с дебел юрган. Под него лежаха мъж и жена малко над средна възраст. И двамата спяха по гръб, с ръце отстрани.

Анджело свърна надясно, за да бъде от страната на жената. Тони отиде от другата страна. Набелязаните жертви не се помръдваха. Анджело махна с ръка, за да привлече вниманието на Тони — сочеше към валтера си в здрача на спалнята, с което да му напомни, че той ще ликвидира жената, а Тони трябва да следи мъжа.