Робин Кук - Непрогледност

— Ще ти бъда благодарна, Питър — рече Лори. — И си прав.

Питър се усмихна смутено.

— Следвали сме заедно — рече той.

— Наистина ли? — попита Лори.

— В Уезлианския университет — отвърна Питър. — Две години по-малък съм, но посещавахме заедно курса по физикохимия.

— Извинявай, но не те помня — рече Лори.

— Е, тогава си бях пубер. Както и да е, ще ти съобщя какво съм открил.

Лори се върна в кабинета, обзета от много по-голям оптимизъм за човечеството след щедрото предложение на Питър да й помогне. Докато преглеждаше папките за днешните аутопсии, възникнаха само няколко въпроса по два от случаите, сходни с въпроса й за Марион Оувърстрийт. За да доведе нещата докрай, се обади на Черил и я помоли да направи проверка.

Преоблече се в кабинета и слезе в залата за аутопсии. Когато влезе, Вини беше „вдигнал“ Стюарт Морган и беше готов.

Започнаха веднага.

Аутопсията вървеше добре. Тъкмо привършваха вътрешния оглед, и влезе Черил Майърс с маска на лицето. Лори се заозърта дали Калвин е наоколо, щеше да се развика, че Черил не е с престилка. За щастие го нямаше в залата.

— Имах среща с Марша Шулман — каза Черил и размаха няколко рентгенови снимки. — Лекувана е в Манхатънската болница, защото е работила за един от лекарите там. Скоро са й правили снимка на гръдния кош, изпратиха ми я веднага. Искаш ли да я видиш?

— Да — рече Лори.

Избърса ръце в престилката и последва Черил до светлинното табло за снимките. Черил намести снимките и отстъпи встрани.

— Молят да ги върна веднага — обясни Черил. — Санитарят в рентгеновото отделение само ми услужи, изпрати ги без разрешение.

Лори прегледа снимките. Бяха на гръдния кош отпред и отстрани, бяха правени преди две години. В белия дроб нямаше нищо, сърцето също изглеждаше нормално. Разочарована, Лори тъкмо щеше да каже на Черил да махне снимките, когато видя клавикулите, или ключиците. Върху две трети от дясната имаше малък ъгъл, пак там осветеността беше по-силна. Някога в миналото Марша Шулман си беше чупила ключица. Въпреки че беше добре зараснала, определено имаше счупване.

— Вини! — извика Лори. — Кажи на някой да донесе рентгеновата снимка, която направихме на обезглавения труп от реката.

— Виждаш ли нещо? — попита Черил.

Лори посочи фрактурата и обясни на Черил защо изглежда така. Вини донесе при таблото снимката. Закрепи я до тази на Марша Шулман.

— Виж ти! — възкликна Лори. Посочи счупената ключица. И на двете снимки беше еднаква. — Според мен е един и същи човек — рече тя.

— Кой? — попита Вини.

— Казва се Марша Шулман — поясни Лори, след което свали снимките от Манхатънската болница и ги подаде на Черил.

Помоли я да провери дали Марша Шулман е имала холецистектомия и хистеректомия. Обясни, че е важно, и й каза да се обади веднага.

Доволна от откритието, се зае с втората аутопсия — на Рандъл Тачър. Както и в първия случай за деня, нямаше патологични изменения. Аутопсията вървеше бързо и гладко. Лори отново документира, че кокаинът почти сигурно е бил приет венозно. Когато вече зашиваха тялото, Черил се върна с вестта, че на Марша Шулман наистина са правени двете операции, и двете в Манхатънската болница.

Развълнувана от това допълнително потвърждение, Лори приключи с аутопсиите и отиде в кабинета, за да издиктува заключението по първите два случая и да се обади по телефона. Най-напред опита да се свърже с кабинета на Джордан, но научи само, че той е в операция.

— Пак ли? — въздъхна тя, беше разочарована.

— Напоследък прави много трансплантации — обясни медицинската му сестра. — Открай време е претоварен, но сега направо не може да вдигне глава.

Лори предаде да й се обади, когато има възможност. След това позвъни в Главното управление на полицията и потърси Лу.

За нейно разочарование го нямаше. Тя остави телефона си с молба да я потърси.

Донякъде обезсърчена, продиктува заключението, сетне отново се отправи към залата за аутопсии за третия, последен случай за деня. Докато чакаше асансьора, се зачуди дали Бингам ще промени мнението си за изявлението — вече имаше цели шест случая!

Вратите на асансьора се отвориха и Лори направо се блъсна в Лу. Известно време се гледаха смутено.

— Извинявай — каза тя.

— Аз съм виновен — рече Лу. — Не гледах къде вървя.

— Аз не гледах — отвърна Лори.

И двамата се изсмяха на неловкото си държане.

— При мен ли идваш? — попита Лори.

— Не — рече Лу. — Търсех папата. Казаха ми, че е тук горе, на петия етаж.