Робин Кук - Непрогледност

— Много смешно — рече Лори и го поведе към кабинета си. — Всъщност преди минута се опитвах да те открия.

— Ама разбира се! — подразни я Лу.

— Честна дума — рече Лори и седна на бюрото. Лу се намести на стола, където бе седял предния ден. — Установих самоличността на обезглавената „плувкиня“, открита заедно с Марчезе. Казва се Марша Шулман. Секретарка е на Джордан Шефилд.

— На доктор Рози? Тя му е била секретарка? — Лу посочи цветята, които не бяха изгубили свежестта си.

— На същия — потвърди Лори. — Снощи той ми каза, че я нямало на работа. А също, че съпругът й, който не е малко момче, бил свързан с организираната престъпност.

— Как се казва съпругът? — попита Лу.

— Дани Шулман — отвърна Лори.

— Да не е същият Дани Шулман, който има ресторант в Бейсайд? — поинтересува се лейтенантът.

— Да, същият — потвърди Лори. — Очевидно е имал стълкновения със закона.

— Имал е, по дяволите. Свързан е с престъпния клан Лучия. Най-малкото използуваха ресторанта му, за да пласират крадени стоки и да играят комар. Прибрахме на топло това приятелче, надявахме се, че ще издаде някой от шефовете, но той не гъкна.

— Мислиш ли, че жена му е била убита заради далаверите му? — попита Лори.

— Кой знае? — рече Лу. — Сигурно са ги заплашвали и предупреждавали, а те не са обърнали внимание. Мен ако питаш, така стоят нещата.

— Ама че гадна работа — рече Лори.

— Това е меко казано — отвърна Лу. — И понеже стана дума за гадни работи, имаш ли някакви резултати за очите на Франки де Паскуале? Откриха ли киселина?

— Още няма нищо. Доктор Де Врийс не се оказа особено отзивчив. Още не е направил пробите. Но има и добри вести: един млад негов сътрудник ще ми помогне. Най-после ще започна да получавам някакви резултати.

— Дано — каза Лу. — В престъпния свят на Куинс ще се разиграе нещо голямо. Нощес имаше четири убийства в гангстерски стил. Хората са били убити в собствените си домове. Отгоре на всичко някакво приятелче на Франки и Бруно било очистено в погребално бюро в Озоун Парк. Напрежението, което се трупа, предвещава големи събития.

— Чух, че има няколко убийства в Куинс — рече Лори.

— Едно семейство било застреляно, както си спяло. Другите двама, мъж и жена, също спели. Доколкото знаем, никой от тях не е свързан с организираната престъпност.

— Май не си много убеден.

— Да, не съм. Убити са почти като по присъда. При всички положения по случаите работят три отделни екипа следователи плюс групата по организираната престъпност. Работим с толкова много хора, че често се засичат.

— Изглежда, клановете Вакаро и Лучия си разчистват сметките — каза Лори. — Но знаеш ли? Това, че мафиотите се ядат един друг, не ме тревожи чак толкова. Поне не както смъртта на хора с положение, починали от свръхдоза кокаин. Днес има още три случая. Общо прави шест.

— Явно гледаме на нещата от различен ъгъл — каза Лу. — Аз изпитвам точно обратното. Мен ако питаш, не храня особена симпатия към богати, привилегировани хора, които умират, докато се опитват да се забавляват. Всъщност хич не ме е грижа за наркоманчетата, каквито и да са, тъкмо те създават търсенето на наркотици. Носят по-голяма вина за тази чума, обхванала страната, отколкото гладните селяни в Перу или Колумбия, които отглеждат коката. Ако наркоманчетата се самоунищожават, толкова по-добре. С всяка смърт търсенето намалява.

— Наистина ли го мислиш? — сопна се невярващо Лори. — Губим хора в разцвета на силите. Хора, за чието образование обществото е похарчило пари и време. И защо умират? Защото някакво леке е замърсило наркотика или при приготвянето му е използувало нещо смъртоносно. Много по-важно е да спрем тази ненужна смърт, отколкото избиването между бандитските групи. По дяволите, именно те правят така услуга на обществото.

— Но избухне ли война между престъпниците, страдат не само гангстерите — изкрещя Лу. — Освен това организираната престъпност е проникнала дълбоко в живота ни. В град като Ню Йорк тя е навсякъде. Да вземем събирането на боклука…

— Не ме интересува събирането на боклука! — извика Лори. — Това са най-тъпите доводи, които…

Изведнъж Лори спря насред изречението. Даде си сметка, че се ядосва, а беше глупаво да се ядосва на Лу.

— Извинявай, че повиших тон — рече тя. — Ще си кажеш, че съм ти сърдита, но всъщност не съм. Объркана съм. Никой не споделя моята загриженост за тези случаи на смърт от свръхдоза — дори ти — а според мен можем да предотвратим други смъртни случаи. Но при това темпо скоро ще има четиридесет случая на свръхдоза и чак тогава някой ще се сети да направи нещо.