Робин Кук - Непрогледност

С надеждата, че преследвачът й се е забавил, Лори затича към Първо авеню. Първото мярнало се такси спря пред нея и останала без дъх, благославяйки късмета си, тя скочи вътре и извика на шофьора да кара към Тридесета улица.

Докато колата набираше скорост, не посмя да погледне назад, а при мисълта какво е направила просто се разтрепери. Опасяваше се от последиците — бе оказала съпротива при задържане, и реши да смени посоката — наклони се и каза на шофьора да кара към полицейското управление, а не към Тридесета улица. Без да продума, той зави наляво към Второ авеню. Лори се облегна и се опита да се отпусне. Още дишаше задъхано.

Колата напредваше в южна посока по Второ авеню, когато тя отново промени решението си, защото помисли, че Лу едва ли ще е в управлението. Пак се наведе и каза на шофьора да кара към Тридесета улица. Този път той изпсува, но зави обратно към Първо авеню.

Както и с предишното такси, Лори го накара да спре при рампата на моргата. С облекчение забеляза, че колата на Бингам я няма. Плати сметката и изтича вътре.

Тони плати на таксиметровия шофьор и слезе от таксито. Колата на Анджело си бе там, където я бяха оставили, а той седеше зад волана. Тони се качи при него.

— Е, и? — запита Анджело.

— Изтървах я — каза Тони.

— Виждам. Къде е?

— Опита се да ми се изплъзне — отвърна Тони. — Накара шофьора да направи кръг, но аз я проследих. Върна се в Службата по съдебна медицина.

Анджело запали колата с думите:

— Серино не подозираше колко е прав, когато каза, че мацето ще ни създава главоболия. Трябва да я спипаме в Службата по съдебна медицина.

— Там може и да е по-лесно — предположи Тони. — По това време вътре сигурно няма жива душа.

— Дано мине по-гладко от предишния път — каза Анджело, оглеждайки се назад, преди да потегли.

Пътуваха по Първо авеню в мълчание. Анджело си мислеше, че ако не друго, на Тони не може да му се отрече бързината. Зави по Тридесета улица и загаси двигателя. Изобщо не беше очарован, че пак се намира пред Службата по съдебна медицина, но нямаше как. Тоя път не биваше да я оплескат.

— Какъв е планът? — попита нетърпеливо Тони.

— Чакай да помисля — отвърна Анджело. — Явно не можахме да я уплашим с полицейските значки.

В тъмната пуста сграда на Службата по съдебна медицина Лори се почувства в относителна безопасност. Качи се в кабинета си и заключи вратата, после набра домашния телефон на Лу. За нейна радост той вдигна с първото позвъняване.

— Да знаеш колко се радвам да те чуя — обяви Лу след нейното „ало“.

— И аз се радвам, че те открих.

— Къде се намираш? — попита той. — Звъня ти у вас през пет минути и ако още един път бях чул записа на телефонния ти секретар, щях да завия.

— В службата съм — отговори тя. — Имам неприятности.

— Разбрах. Страшно съжалявам, че са те уволнили. Окончателно ли е, или ще ти дадат възможност да обжалваш, нали така му казват?

— Засега е окончателно. Обаждам ти се за друго. Преди няколко минути двама полицаи ме търсиха вкъщи. Аз се уплаших и побягнах. Мисля, че ще имам големи неприятности.

— Униформени ли бяха?

— Не, цивилни — каза Лори. — С костюми.

— Странно. Не знам някой от моите момчета да е ходил у вас. Как се казваха?

— Нямам представа — рече тя.

— Само не ми казвай, че не си ги питала за имената! — избухна Лу. — Това е лудост! Трябваше да им вземеш имената и номерата на значките и после да позвъниш в полицията и да провериш, нали разбираш? Иначе какво ти гарантира, че наистина са полицаи?

— Не се сетих да ги питам как се казват — призна Лори. — Но им поисках значките.

— Ама недей така, да не би от вчера да живееш в Ню Йорк! Бъди по-внимателна!

— Стига де! — пресече го тя. Нервите й бяха опънати и й липсваха само поучения. — Какво да правя?

— Нищо — каза Лу. — Аз ще проверя случая. Ако междувременно пак се появи някой, запиши му името и номера на значката. Запомни ли?

Лори помисли, че Лу, изглежда, нарочно я предизвиква, и се постара да запази самообладание. Сега не си струваше да се ядосва.

— Дай да сменим темата — предложи тя. — Трябва да поговорим за нещо още по-важно. Мисля, че намерих обяснението за серията смъртни случаи от свръхдоза кокаин и то включва една личност, която ти е известна. Даже имам и някои доказателства, които ще ти се сторят убедителни. Ела! Искам да ти покажа предварителните резултати от изследванията на ДНК, а по разбираеми причини не мога да дойда в работно време.

— Какво съвпадение — рече Лу, — изглежда, и двамата напредваме. Аз пък разкрих професионалните убийства, даже исках да ти се похваля.