Робин Кук - Непрогледност

— Чакай, забранено е да се качвате горе! — извика Брус. — От кое погребално бюро сте?

— „Сполето“ — отговори Анджело.

— Аз чакам от друго. Трябва да звънна един телефон. Как се казвате?

— Слушай, не сме лоши хора — рече Анджело. — Просто искаме да поговорим с Лори Монтгомъри.

Брус отстъпи крачка назад и ги изгледа.

— Май трябва да извикам охраната.

Тони вдигна пистолета. Брус замръзна, втренчил очи в дулото. Преди Анджело да е казал нещо, Тони натисна спусъка. Куршумът улучи Брус в челото, той се олюля и рухна на пода.

— Келеш! — изръмжа Анджело. — Да не мислиш да опукаш всички наред?

— Искаше да вика охраната — оправда се Тони.

— И какво от това? Нали се погрижи за пазача? Научи се да се сдържаш!

— Добре де, попрекалих. Важното е, че пиленцето още е тук и дори знаем къде да го намерим.

— Само че първо трябва да скрием този тук. Я си представи, че мине някой — каза Анджело и се озърна. Погледът му попадна на хладилните камери. — Ще го набутаме в някой хладилник.

Двамата се разбързаха, търсейки празна камера. Зад всяка вратичка ги чакаше гледката на чифт боси стъпала с кафяво картонче, увиснало на връв от големия пръст.

— Ей, че гадно! — рече Анджело.

— Намерих празен — съобщи Тони и издърпа количката.

Те се върнаха при неподвижния Брус, но Тони откри, че той е още жив и хрипливо диша.

— Да му пусна още един? — попита младокът.

— Не! — отряза Анджело. — Стига си гърмял! Тоя не може да вдигне шум в хладилника.

Двамата замъкнаха Брус до хладилника и с общи усилия го проснаха на количката. Тони я набута в камерата и захлопна вратата с думите:

— Приятни сънища!

— А сега си прибери проклетия пищов! — изкомандва Анджело.

— Добре — съгласи се Тони и пъхна беретата в кобура под мишницата си. Удължен от заглушителя, пистолетът стигаше до ревера му.

— Отиваме на четвъртия етаж — нервно разпореди Анджело. — Работата не върви добре и ще трябва да се измъкваме. Ако някой се натъкне на труповете, дето ги ръсиш след себе си, ще стане лудница.

Тони подбра докторската чанта и забърза да настигне Анджело, който бе тръгнал по стълбите, опасявайки се от още някоя случайна среща в асансьора. На четвъртия етаж видяха, че свети само една стая, решиха, че това е търсената лаборатория, и се запътиха право към нея. Предпазливо се промъкнаха вътре и завариха Питър да почиства някакъв уред.

— Извинете — обади се Анджело, — търсим д-р Лори Монтгомъри.

Питър се обърна.

— Изпуснали сте я. Ей сега слезе долу да огледа някакъв труп в големия хладилник.

— Благодаря — каза Анджело.

— Няма защо — отвърна Питър.

Анджело стисна Тони за лакътя, бързо го изведе в коридора и жлъчно отбеляза:

— Много любезно от твоя страна, че не го застреля! А сега — обратно!

Двамата заслизаха надолу.

След като не откри Брус в канцеларията и в залата за аутопсии, Лори реши сама да потърси тялото на Хабърлин. Брус явно бе отишъл да почива. Тя си сложи гумени ръкавици, с усилие отвори тежката врата на големия хладилник, влезе и светна лампата.

От предишния път, когато бе идвала да търси тялото на Джулия Майърхолц, не се бе променило нищо. Повечето трупове по дървените стелажи си бяха същите. Имаше няколко нови, още на колички. Тя започна да проверява самоличността им по привързаните картончета, като се движеше от вратата навътре и избутваше проверените колички зад себе си. След като, разтреперана от студ, провери десетина колички, откри картончето с надпис „Стефани Хабърлин“ чак в дъното на хладилника. Покри краката на трупа и извъртя количката, за да отвие главата. От гледката потръпна. Не можеше да възприеме смъртта на млад човек и едва ли щеше да привикне, независимо от стажа си в Службата по съдебна медицина. С непривична неувереност се пресегна и докосна с пръсти клепачите на Стефани.

Поколеба се за миг, не знаеше дали иска подозренията й да се потвърдят, или да се опровергаят, после пое дълбоко дъх и вдигна клепачите.

Отново потръпна. Краката й се подкосиха. Подозренията й се бяха оправдали. Беше права, вече и дума не можеше да става за съвпадение. Очите на мъртвата липсваха!

— Негодник такъв! — изрече Лори.

Зъбите й тракаха. Що за човек бе измислил това чудовищно престъпление!

Вратата рязко изщрака и я откъсна от мислите й. Тя се обърна и с изненада видя вместо Брус двама непознати, единият от които носеше старомодна докторска чанта.

— Доктор Монтгомъри? — попита по-високият.