Робин Кук - Непрогледност

— Как успя?

— Отбих се да поприказвам с гаджето ти — Джордан. Даже два пъти се отбивах. Имам чувството, че вече му е писнало от мен.

— Лу, нарочно ли се опитваш да ме ядосаш? Ако е така, на път си да успееш. Докога да ти повтарям, че Джордан не ми е приятел!

— Да речем, че по тоя начин искам да привлека вниманието ти. Разбираш ли, колкото повече опознавам тоя тип, толкова по-убеден съм, че е мръсник и мошеник, независимо от ревността, за която си признах в момент на слабост. Направо не си представям какво намираш в него.

— Лу, не ти се обадих да ми четеш нравоучения — уморено каза Лори.

— Не можах да се сдържа — заяви той. — Имаш нужда от съветите на грижовен човек. И няма какво повече да се срещаш с тоя тип.

— Добре, татенце, ще внимавам.

Лори затвори телефона. Това снизходително покровителство почваше да й омръзва и в момента тя просто не можеше да продължи разговора. Трябваше й известно време, за да се успокои. Тоя човек можеше да те вбеси!

Почти незабавно телефонът започна да звъни, но тя не му обърна внимание. Нека Лу се помъчи малко! Заключи кабинета, прекоси тихия коридор и слезе с асансьора в моргата. По това време там беше пусто, тъй като малобройната нощна смяна беше на вечеря. В канцеларията бе само Брус Помовски. Дано не е чул за уволнението й.

— Извинявай — обади се Лори от вратата.

Брус вдигна очи от вестника.

— Тук ли е още тялото на Флечър? — попита тя.

Брус прегледа дневника и отговори:

— Не. Следобед са го взели.

— А Андре или Хабърлин?

Брус отново разлисти дневника.

— Андре са я взели следобед, но Хабърлин е още тук. Всеки момент трябва да откарат трупа май в Лонг Айлънд. В големия хладилник е.

— Благодаря — каза Лори и се обърна да си ходи. Явно Брус още не беше научил, че са я зачеркнали във ведомостта.

— Доктор Монтгомъри — обади се Брус, — Питър Летърман ви търсеше преди малко и ми поръча да ви предам непременно да му се обадите, ако ви срещна. Каза, че е важно и ще поостане тази вечер.

Лори се подвоуми. Искаше й се да огледа тялото на Хабърлин, тъй като бе уверена, че един кратък преглед ще потвърди напълно съмненията й. От друга страна, не й се щеше да изпусне Питър, особено ако имаше да й съобщи нещо важно.

— Слушай — реши се тя, — аз ще изтичам догоре и ще проверя дали Питър още е тук. Недей да освобождаваш тялото на Хабърлин, преди да съм го видяла.

— Слушам! — отвърна Брус и махна с ръка.

Лори се качи до токсикологичната лаборатория на четвъртия етаж и въздъхна с облекчение — през отворената врата на кабинета на Питър светеше.

— Чук-чук! — предупреди го тя от прага, за да не го стресне.

Питър вдигна очи от дългата разпечатка, която изучаваше.

— Лори! Да знаеш колко се радвам да те видя! Ела да ти покажа нещо!

Тя го последва до уреда за газова хроматография и спектрометрия, където Питър й подаде друга разпечатка. Лори я прегледа, но не разбра кой знае какво.

— От Робърт Евънс е — заяви гордо Питър. — Точно това, което ти предполагаше.

— Какво имаш предвид? — попита тя.

— Виж тук — посочи той с молива. — Доказано наличие на етилен, и то доста по-категорично, отколкото в случая с Рандъл Тачър. Вече не е в границите на допустимата грешка и не може да се припише на лабораторното замърсяване. Налице е.

— Странно — каза Лори. Беше почти убедена, че откриването на етилен в случая с Рандъл Тачър е било грешка.

— Може и да е странно — заяви Питър, — но е налице и е неоспоримо.

— Искам да те помоля за една услуга. Би ли ми отворил генната лаборатория?

— Разбира се. Сега ли?

— Да, ако нямаш нищо против.

Питър взе ключовете и съпроводи Лори един етаж по-долу.

— Показаха ми една снимка — пътем обясняваше тя, — макар че още нямат окончателен резултат от сравнителния анализ. Става дума за Джулия Майърхолц, ако си спомняш.

— Сещам се — каза Питър, — нали и аз правих сума ти анализи.

— Трябва да намеря тази снимка — продължи тя — и да извадя копие. Не е задължително да е фотокопие, може и ксерокс.

— Нямаш проблеми — увери я Питър.

Наистина веднага намери снимката и отиде да включи копирната машина. Докато тя загряваше, той разгледа снимката и се обади:

— Съвсем очевидно е, че пробите не са от един и същи човек. Това ли очакваше?

— Не — отговори тя. — Случайно улучих.

— Интересно. Смяташ ли, че е от значение?

— Разбира се. Значи Джулия се е борила за живота си.

— Ами ако е излязла? — попита Тони. Не го свърташе на едно място. — Може и да си е отишла, докато се връщах при колата. А ако си е отишла, няма защо да си губим времето и да висим тук като паяци.