Робин Кук - Непрогледност

— Едва ли — отвърна Лори. — Тя е мъртва.

— За бога, защо тогава ме питате дали съм чувала името й?

— От чисто любопитство. Можете ли да ми кажете дали Ивон Андре е в списъка на донорите, „набирани“ от господин Хоскинс?

— Съжалявам, но тази информация е поверителна — каза Гъртруд, — нямам право да я разгласявам.

— Вижте, аз съм съдебен лекар и интересът ми не е случаен. Днес говорих с майката на Ивон Андре и тя ми спомена, че преди безвременната си смърт дъщеря й проявявала интерес към вашата кауза. Визитната картичка на господин Хоскинс беше в апартамента й. Не ме интересуват подробности, просто искам да знам дали е регистрирана във вашата организация.

— Нима смъртта на госпожица Ивон Андре е настъпила при странни обстоятелства?

— В заключението ще пише „нещастен случай“ — каза Лори, — но има някои неща, които ме притесняват.

— Нали знаете, че за трансплантация на органи донорът трябва да е във вегетативно състояние, тоест всички органи, с изключение на мозъка трябва да са физиологически живи.

— Разбира се, това изискване ми е добре познато. Случаят с Ивон Андре не е такъв. Интересува ме само дали тя фигурира във вашите списъци.

— Изчакайте — каза Гъртруд, отиде до бюрото си и натисна няколко клавиша на компютърния терминал. — Да, Ивон е била регистрирана. Повече не мога да ви кажа.

— Много ви благодаря за информацията — рече Лори. — Имам още един въпрос. Някой да е влизал с взлом в тази сграда през последната година?

Гъртруд обърна очи нагоре.

— Наистина не зная дали имам право да ви дам тази информация, но тя така или иначе е обществено достояние и винаги можете да я вземете от полицията. Да, преди няколко месеца тук имаше взломна кражба. За щастие не бяха задигнали кой знае какво и нямаше вандалщина.

Лори се надигна от стола.

— Бяхте извънредно любезна да ми отделите толкова време.

— Искате ли да ви дам от нашите рекламни материали? — попита Гъртруд.

— С удоволствие — отвърна Лори.

Гъртруд извади от един шкаф няколко брошури, които Лори прибра в куфарчето си, след което се разделиха.

Щом излезе на Петдесет и пета улица, Лори отиде до Лексингтън авеню и хвана такси за центъра, като даде на шофьора адреса на Службата по съдебна медицина. Подозренията й се потвърждаваха, това й връщаше увереността, че е на прав път, и тя искаше да уточни с Джордж Фонтуърт още нещо за последните случаи на свръхдоза. Макар че минаваше шест часът, се надаваше, че ще го завари в Службата, обикновено той оставаше след работно време.

Когато наближиха обаче, Лори се притесни, че може да се сблъска с Бингам — и той често оставаше след работно време, затова накара шофьора да свие от Първо авеню в Тридесета улица. Когато се изравниха с рампата на моргата, тя му извика да спре. Опасенията й се потвърдиха — персоналната кола на Бингам, една от привилегиите на главния съдебен лекар, го чакаше.

— Сетих се нещо — обясни Лори на шофьора през плексигласовата преграда и му даде домашния си адрес.

Псувайки на неизвестен за нея език, той обърна към Първо авеню и след петнадесетина минути спря пред жилището й.

Още валеше и тя хукна към входа. Изненада се от разбитата ключалка на вътрешната врата и наум си отбеляза да се обади на домоуправителя.

Искаше час по-скоро да звънне на Лу, затова се насочи право към асансьора, без да си даде труда да прибере пощата.

В момента, когато вратите на асансьора се затваряха, в процепа се появи ръка, която се опита да ги задържи. Лори посегна към копчето за отваряне на вратите, но вместо него натисна това за затварянето им. Ръката се отдръпна, вратите се затвориха и асансьорът потегли.

Докато отключваше, тя чу зад гърба си да се отваря вратата на Дебра Енглър.

— Търсиха те двама мъже — съобщи Дебра. — Досега не съм ги виждала. Звъниха два пъти.

Въпреки че не й се нравеше Дебра да й се бърка в работите, Лори се зачуди кои ли са били тези двама мъже и защо са я търсили. Освен във връзка със смъртните случаи от свръхдоза… Мисълта я накара да настръхне. Зададе си въпроса как ли са стигнали дотук, без да им е отворила, после се сети за разбитата ключалка на вътрешната врата и попита Дебра как са изглеждали.

— Не можах да ги разгледам добре — заяви Дебра, — но не ми вдъхнаха доверие. Повтарям, звъниха два пъти.

Лори се обърна и отключи последната брава. Хрумна й, че ако тези двамата са идвали с лоши намерения, те са могли да се качат по черното стълбище и да разбият задната врата към кухнята.