Нийл Олсън - Иконата

— Ще говоря с него.

Матю докосна рамото му и когато Андреас се обърна, му подаде чашата с кафе. Стомахът на стареца се сви, в гърлото му загорча. Той постави чашата на облегалката на стола, придържайки я с ръка, и усети как топлината прониква в скованите му пръсти.

— Дядо ти ме измори — заяви Алекос. — Скоро ще трябва да си тръгнете.

— Ще дойдем пак утре.

— Майка ти ще дойде утре. Лекарите ще й кажат всичко. Кой знае, може би следващия път ще се видим у дома.

— Това би било чудесно.

Андреас се изправи твърде бързо и приседна на леглото, за да не изгуби равновесие.

— Тревожа се за теб, татко. — Гласът на Алекос беше тих.

Андреас сграбчи ръката на сина си с внезапна сила и я стисна. Лицето на болния остана безизразно, но той отвърна на ръкостискането. Старецът се изправи.

— Аз съм единственият тук, за когото можеш да не се притесняваш.

— Трябваше да се обадя в хотела — най-сетне каза Андреас. — Дано са запазили стаята ми.

Матю даде газ по пустия булевард.

— Абсурдно е да спиш в хотел, когато мама е сама в онази огромна къща. Ще ти се зарадва.

— Няма да ми откаже, но ще се чувства неловко.

— Тогава ела при мен. Апартаментът не е голям, но има място. Така ще бъдеш по-близо до болницата.

— Повярвай ми, предпочитам да се настаня в хотел. А сега ми кажи какво разбра от сестрата.

— Нищо не пропускаш. — Спряха на светофара на Осемдесет и шеста. — Не ми каза кой знае какво, трябвало да говоря с лекаря. Потвърди, че вероятно скоро ще го пуснат да се прибере. Но ме предупреди, че след седмица може да го приемат обратно.

Това не бива да се допуска, помисли си Андреас, но Алекос сам трябваше да реши.

Отново се движеха покрай голямата осветена сграда на музея „Метрополитен“, с колоните и куличките, избелелия камък и огромните цветни знамена. Музеят на Матю.

— Трябва да му намерим морфин — каза Андреас.

— Те ще му дадат нещо, сигурен съм. Засега не го боли много.

— Това може и да не продължи дълго, а не можем да разчитаме на съчувствието на лекарите. Искам да кажа, че трябва да осигурим сами морфин в случай на нужда. — В последвалата тишина той почувства, че Матю е приел идеята му.

— Фотис може да намери — каза внукът му.

— Несъмнено. Ако няма друга възможност, ще го помолим.

— Не обичаш да му искаш услуги.

— Отношенията ми с кръстника ти са доста сложни. Опитвам се да разделям бизнеса от приятелството, но за него разграничения не съществуват.

— Знаеш, че татко не го харесва.

— Сигурен съм, че чувствата на баща ти са също сложни. Главното е, че не му вярва. Смята, че Фотис може да се опита да те забърка в някоя от интригите си.

Завиха на изток по Седемдесет и втора улица. Матю не отвърна веднага, но Андреас търпеливо изчакваше.

— Не мисля, че тези дни Фотис има много време за интриги — най-после каза младежът. — Започва да усеща, че е смъртен. Иска да прави неща, които му доставят удоволствие, да бъде със семейството си, а това сме ние. Едва ли ще ни постави в опасност.

— Може би. — Трябваше да бъде предпазлив, момчето беше близко с кръстника си. — Но опасността сама намира Фотис.

Матю се усмихна.

— Той казва същото за теб.

— Така ли? Няма да го отрека. И двамата сякаш привличаме опасността. Като млади толкова често сме я търсили, че я чувстваме като стара приятелка. Но те предупреждавам — аз бях любител, докато Фотис е истински експерт.

Трудно му беше да разгадае изражението на Матю. Дали объркване или раздразнение бе причина за бръчиците по челото и около очите му, или просто се беше съсредоточил върху предстоящия завой към Лексингтън авеню? Наближаваха хотела.

— Трябва да е отляво — обади се Андреас. — След малко ще го видим.

— Откъде намираш тези места?

— Приятели ми ги препоръчват.

— Сигурно не са прави, щом рядко отсядаш втори път на едно и също място.

— Просто навик. Ето, мисля, че е там. Зеленият сенник. — Андреас се обърна, за да наблюдава Матю, докато паркираше колата пред сградата на приятен стар и евтин хотел. — Надявам се, че не съм те обидил. Знаеш, че обичам кръстника ти, но и го познавам добре. Не е лесно да го разбереш. Ще бъде добре за теб и още по-добре за спокойствието на баща ти, ако не се забъркваш в никакви делови връзки с Фотис. Дори ако става дума за размяна на услуги.

Матю мълчаливо се взираше през предното стъкло. Не беше неучтив, но този разговор го караше да се чувства неудобно. Нещата може би бяха стигнали по-далеч, отколкото Андреас очакваше. Щеше да се наложи да разговаря по-открито с него, но не сега.