Нийл Олсън - Иконата

— Арабите. Какво ги е интересувала тази светиня!

— И защо е била у тях?

— У тях е бил и кръстът, който са й дали.

— Ако вярвате на тази история.

Свещта изпука и Матю осъзна, че причината е дъхът му. Йоанис се загледа в танцуващия пламък и вдигна ръце в знак, че се предава.

— Въртим се в кръг. Спорът ни започва да прилича на един друг, по-основен. Човекът на разума иска доказателства в замяна на вярата си. Божият човек може да вярва и в разума, но знае, че той ще го отведе само донякъде, че някъде в неизвестността ще трябва да се откаже от него. Той мисли с ума си, докато не достигне това неописуемо и мистериозно място. Тогава мисли със сърцето си, напредва или се оттегля. Вие сте човек на разума. Добре. Но кажете ми, когато стояхте пред тази икона, когато докоснахте дървото, не усетихте ли някаква по-особена сила? Кажете ми истината.

Матю почти бе успял да забрави омайващото усещане да седи пред иконата. В нея имаше изкуство — тъжните очи, мрачните сенки — но тъй като беше доста повредена, само художественото майсторство не можеше да обясни реакцията му. А и той не знаеше нищо за робата, когато за пръв път видя иконата.

— Почувствах нещо. Трудно ми е да го опиша или да кажа какво означава.

— Не е нужно. Аз също съм го изпитвал.

— Виждали ли сте иконата?

— Да, познавам я много добре.

— Откъде?

— Израснах в селото, където беше тя. Също като дядо ви, макар да съм много по-млад.

— Тогава го познавате.

— Мисля, че вече ви казах — не много добре. Той замина за Атина, когато бях още малък, и се върна, за да се присъедини към партизаните, когато нахлуха германците. Не си спомням да съм го виждал преди сутринта, когато хвана мен и брат ми в изоставения параклис.

— Исусе — прошепна Матю, най-после разбрал. — Вие сте братът на Коста.

— Значи знаете тази история.

— Само онова, което дядо ми е казвал.

— Бих искал да го чуя. Моля ви.

— Баща ви запалил църквата и взел иконата. Коста убил свещеника Михалис, който се опитал да се намеси. След това баща ви изпратил вас двамата с Коста да я скриете в параклиса, докато той… Не знам какво е смятал да прави. Да се спазари за нея или да я продаде по-късно, когато всичко се успокои. Казал на дядо ми къде да ви намери, когато разбрал, че кръстникът ми ще изтръгне истината от него рано или късно. Но помолил Андреас да пощади вас. Фотис убил баща ви. Дядо ви намерил в параклиса и взел иконата.

Докато Матю говореше, свещеникът мълчеше. Големите му ръце здраво стискаха ръба на масата. Матю си помисли, че може би чува някои от подробностите за пръв път.

— Не знам — бавно започна Йоанис — дали всичко е било така, както го описахте. Минаха години, преди да чуя цялата история, по малко от различни хора. Пожарът в църквата си остана загадка. Никой не знаеше със сигурност кой го е запалил. Мнозина казваха, че са били германците. Други обвиняваха партизаните. Дядо ви също беше между заподозрените.

— Бил е атеист. Естествено е да са го обвинявали.

— Да, не мога да отрека, че е казал истината — баща ми е запалил църквата. Бях твърде малък, за да разбирам какво става. Помня, че стрелях с голям пистолет срещу дядо ви, молейки се наполовина да го убия, наполовина да не го уцеля. Коста ми каза да престана, но аз изпълнявах нарежданията на баща ми. Да пазя брат си. Бях само на десет години, едва държах пистолета. Дядо ви беше като призрак. Говореха, че може да изчезва, когато си пожелае, и аз вярвах, че притежава такава сила. Той изчезна от скалистия хълм и внезапно се появи на вратата като ангела на отмъщението. Сигурно ме е ударил. Не помня. Когато се свестих, те спореха и се ругаеха. Накрая Андреас пристъпи и застреля Коста в главата. Просто го застреля.

— Сигурно е било ужасно преживяване.

Свещеникът кимна енергично.

— Бях виждал германците да разстрелват хора, които познавах. Знаех, че има комунисти, черноборсаджии като баща ми, колаборационисти, и ми беше ясно, че гърците се избиват помежду си, но никога не го бях виждал. Беше ужасно, но и странно да видя как брат ми умира. Андреас ме беше ударил по главата, бях замаян и ми се гадеше, така че в началото не бях сигурен, че е станало. А и Коста беше обгорял ужасно в пожара. Много го болеше. Не знам дали е искал да живее така. Вярвам, че дядо ви постъпи състрадателно. Може би го е направил нарочно. Което не ми попречи да го мразя години наред.

— Невероятно е, че брат ви е успял да стигне до параклиса в това състояние. Сигурно сте го носили.