Ридли Пиърсън - 17 милиона причини да умреш

— Видя ли как ме изгледа Дани? Продължава да очаква от мен да прехвърля парите на сметката, която той ще ми посочи.

— Не ме тревожи Дани. Тревожи ме мисълта, че който и да ти даде номера на сметката, ще трябва да поеме риска ти да го запомниш. По телефона, на лист хартия — няма значение как ще го получиш, но те не могат да си позволят да си го припомниш по-късно.

— Обикновено банковите номера са много дълги — отвърна тя.

— Няма значение. Ти си банков служител. Не могат да пренебрегнат факта, че си свикнала да помниш такива номера. А ако запомниш номера на тази сметка, по-късно парите могат да бъдат проследени и намерени, нали така?

Лиз кимна, като веднага осъзна подтекста и защо съпругът й не иска да го изрече на висок глас.

— Стига да съм жива, за да го повторя.

Лу не погледна към нея, нито отговори на коментара й. Вместо това се обърна и промърмори, че се нуждае от чаша чай.

И тя разбра, че през цялото време той се е страхувал именно от това.

— Ще поговорим ли за плана ти? — попита Лиз, докато седяха около кухненската маса и ядяха сандвичи с шунка.

Лу си беше останал у дома след срещата — нещо, което тя не очакваше и което й подейства успокоително. Отначало реши, че е уморен и се нуждае от почивка, но после разбра, че греши — Лу прекара цели два часа, надвесен над една жълта тетрадка.

— На всички им е ясно, че ще бъдеш изложена на огромен риск. Знаем със сигурност, че моите хора ще очакват от мен да настоявам някой да те замести. И аз, разбира се, ще го направя. Всъщност вече го сторих. И те никога, дори и след милион години, няма да повярват, че ще се погрижа да ги измамиш.

— Значи ще очакват някоя жена — таен агент, да изиграе моята роля, а ние ще се преструваме, че сме съгласни.

— Точно така. Всичко друго би изглеждало подозрително.

— Значи става дума за нещо като състезание.

— Ако изиграем картите си правилно, наистина ще се получи състезание. Истинската Лиз побеждава мнимата Лиз и влиза в AS/400.

— И как ще го осъществим?

— Ще ги победим още на старта. Ще направим нещо неочаквано — нещо, което не са планирали. Не е лесно да ги измамим. Не и когато разполагат с поне дузина полицаи под прикритие, които следят всеки наш ход. Но аз познавам подготовката им. Знам за какви непредвидени ситуации са подготвени. Най-голямата ни грижа е Свенград. Той изгуби Хейс и софтуера, изгуби всичко. Ясмани знае, че ти трябва да извършиш прехвърлянето на парите. Неизбежно е да не се опита да установи контрол над теб. Не забравяй, че освен Ла Моя никой от хората, които бяха тук този следобед, не знае, че държа Хейс в ръцете си.

— Гейнис знае — напомни му тя и веднага съжали, когато видя реакцията на Болд.

— Е, тя не присъстваше на срещата, пък и така или иначе е на наша страна.

Лиз не беше сигурна защо го поправя по този начин, но го правеше често. За да вземе надмощие? Да му покаже кой мисли по-ясно? Да бъде забелязана? Отначало винаги й се струваше правилно да го поправи, но няколко секунди по-късно обикновено я обземаше желание да пропълзи някъде и да се скрие, осъзнавайки, че е избрала неподходящ момент. Тя му се извини, като каза:

— Непрекъснато правя така и не знам защо.

Лу примигна, вероятно поразен от откровеността й.

— Ще се справим.

— Мислиш ли?

— Арестуването му го направи по-човечен в очите ми. — Нямаше съмнение кого има предвид. Той продължи да говори, като й описа как задържането на Хейс бе предизвикало в него чувство на превъзходство, но бе поставило под съмнение моралното му превъзходство — че той работи на страната на доброто, а Дейвид — на злото.

Тя искаше да му каже, че не трябва да излага на риск кариерата си, като се опитва да изиграе собствените си хора, но вече беше късно. Ако видеозаписът станеше достояние на медиите, кариерата и семейството й щяха да пострадат, но ако го хванеха, че мами хората си, Лу щеше да изгуби пенсията си. С действията си Лиз го бе поставила в невъзможно положение и сега искаше да му помогне да се измъкне от него. Тя му го каза, като се опита да му покаже колко искрено се разкайва.

— Не мисля, че този проблем може да бъде разрешен с помощта на тетрадки.

— Ще се изненадаш. Тетрадките могат да бъдат много полезни — констатира Болд.

— Шегуваш ли се?

— Ти как мислиш?

— Една жена ще заеме мястото ми. Осъзнаваш ли на каква опасност ще я изложим? — попита Лиз, като този път даде израз на гнева си. — Няма значение какви секретни кодове мога да използвам, за да оставя трохи на твоите хора. Ами тя? Тя какви кодове ще използва, когато тези хора, които според теб и другите са толкова опасни, разберат, че са хванали погрешната Лиз Болд?