Ридли Пиърсън - 17 милиона причини да умреш

— Измъкнал си го от трудна ситуация. Това ли ми казваш?

— Колкото и невероятно да звучи, е точно така.

— И не сте го завели в управлението? Как да го разбирам?

— Намислил съм нещо.

— Никога не съм се съмнявала в това, Лу. Само съжалявам, че…

Болд я прекъсна:

— Планът ми е рискован. Ако трябва да съм съвсем откровен, шансът да проработи, е минимален. Но засега е всичко, с което разполагам. И вече съм го задействал.

— Ако трябва да съм съвсем откровен — повтори тя думите му с отчаяна нотка в гласа. Именно нейната липса на откровеност беше струпала тези проблеми на главата му. В този момент Лиз изпитваше ненавист към себе си.

За нейна изненада срещата се ръководеше от мъж на име Марк О’Брайън. Тя не си спомняше да го е виждала преди и присъствието му възстанови усещането за насилие над личността й — този непознат, поне в съзнанието й, беше установил контрол над живота й и бе тук, за да й диктува какво да прави и как да го направи. О’Брайън имаше румени бузи и месест нос и Лиз лесно можеше да си го представи как седи в някоя ирландска кръчма с халба бира в ръка. Гръмкият му глас беше в синхрон с прекалено самоувереното му държание. Той приличаше на човек, който, ако се намираше на потъващ кораб, щеше да съобщи на всеослушание, колко е прекрасен денят за плуване. Заместник-ръководител на срещата пък беше Пахван Риз, тъмнокожият малайзиец, който следеше всяка реакция на Лиз, всяко нейно движение с проницателните си зелени очи, като котка, наблюдаваща семейното куче.

Лу, Джон Ла Моя и Дафни Матюс седяха сковано на един диван с психоложката по средата, наредени като кукли Кюпай 35 35 Марка популярни в Америка порцеланови или пластмасови кукли с детски лица. — Б.пр. на селски панаир. Маги, невръстното дете, което се намираше под опеката на Матюс, спеше в кухнята на подвижна седалка, закрепена между два стола, и новата и майка обръщаше натам глава при всеки по-необичаен звук. Дани Форман, с изтерзан вид и два бинтовани пръста на лявата ръка, се беше разположил на едно канапе до стената срещу стълбите, водещи към втория етаж на къщата. Там, невидим за останалите, един полицай седеше до прозореца и наблюдаваше улицата. Още една обида, с която Лиз не можеше да свикне — охраняването на крепостта. Форман се бе навел напред, опрян на дебелите си бедра. От време на време вдигаше глава, сякаш се канеше да заговори, но очевидно не намираше достатъчно сили да го направи.

Лиз знаеше, че ако зависеше от Лу, Дани нямаше да присъства на срещата. Но, както й бе обяснил, не можеше да попречи на Бюрото за криминални разследвания да вземе участие в инструктажа, защото разполагаше само с косвени улики срещу чернокожия мъж, а и процедурата по обвиняването на едно ченге от друго ченге отнемаше ужасно много време и не можеше да приключи без намесата на някой голям шеф. А Лу не искаше да се стига дотам, не и при положение, че смяташе да измами собствения си отдел.

Риз обяви:

— Събрали сме се тук, защото очакваме предстоящата обмяна на пари в резултат от обединението на банките да предизвика опит през следващите двайсет и четири до трийсет часа присвоените седемнайсет милиона да бъдат преместени от „Уест Корпорейшън“. А това очевидно ще стане с вашето участие — обърна се той към Лиз. — С вашето съдействие.

О’Брайън каза:

— Смятаме, че или ще осъществят контакт с вас, или ще ви отвлекат.

Заяви го на висок глас и по начин, който прозвуча на Лиз възмутително безпристрастно. Тя усети как нагоре по ръцете й плъзнаха тръпки.

Риз очевидно също усети безразличието на мъжа. Той понижи глас и продължи, като гледаше Лиз право в очите:

— Не знаем къде, нито кога. Не знаем как. Не сме достатъчно умни, за да предвидим ходовете на противника. Единственият ни коз сте вие, госпожо Болд, и е крайно време да установим някакви основни правила.

Лиз се бе надявала да присъства тук като зрител, като слушател, да не взема директно участие в тази среща, а да остави Лу да говори вместо нея. Но сега усети как устата й се раздвижва и думите се изсипват навън:

— Да… е… не знам колко от вас някога са били в другия край на подобно наблюдение, но аз го намирам за клаустрофобично, досадно и потискащо. Така че колкото по-бързо приключи, толкова по-добре.

Риз и О’Брайън изложиха няколко възможни версии за нейното отвличане или участие.

Лиз вметна:

— Не забравяйте, че има още поне четирима души с достъп до компютрите IBM AS/400.

— Детектив Форман? — изрече въпросително Пахван Риз.