Джеймс Патерсън - Крайбрежен път

Данте така стисна ръката ми, сякаш пръстите му бяха от стомана. Зад нас отекнаха силни викове — смесваха се тържествуваща радост и яростни проклятия. Съдия Ротщейн веднага грабна своето чукче и се зае да въвежда ред и тишина в залата.

— И по второто обвинение в убийство от първа степен на Патрик Рочи — продължи председателката, — съставът от съдебните заседатели намира подсъдимия Данте Хейливил за невинен . По третото обвинение в убийство от първа степен на Робърт Уалко съставът от съдебните заседатели също определя подсъдимия Данте Хейливил за невинен .

Всички в залата настръхнаха. Полицаите изпънаха гърбове и се опряха плътно до стените. Десет секунди деляха Данте от присъдата, която щеше да реши какъв ще бъде неговият живот до края на дните му.

— А какво ще ни кажете по отношение на обвинението в убийство от първа степен на Майкъл Уокър? — попита Ротщейн.

— По това обвинение в убийство съставът от съдебните заседатели също преценява, че подсъдимият Данте Хейливил е невинен .

Жената с посивялата коса произнесе отчетливо последните думи, но в същия миг залата ревна. Мари и Кларънс не откъсваха очи от Данте като възкръснал от мъртвите, докато майката на Фейфър нададе ужасяващ стон. Сигурно се чувстваше така, сякаш бе видяла как Ерик издъхва за втори път, но сега пред очите й. Оглушителни приветствия и яростни проклятия, ругатни и ликуване — всичко това се преплиташе в едно. На косъм бе в залата да избухне вълна на насилие.

Но това нито за миг не смути Данте. Той скочи от стола си и се хвърли към нас, за да ни притисне в прегръдките си. Размаха огромните си юмруци във въздуха, отметна глава назад и нададе тържествуващ рев. Първата прегръдка беше за Кейт. Аз бях удостоен с втората, а сетне се озовахме в центъра на разгорещена, разплакана група от плътно притискащи се тела. Всички около нас се разкрещяха с все сила:

— Хейливил! Хейливил! Хейливил!

Когато най-сетне Кейт и аз успяхме да се промъкнем през залата към изхода, заварихме навън картина, приличаща на Таймс Скуеър в Ню Йорк три часа след посрещането на Новата година. Трудно щяхме да излезем от препълненото помещение, ако не бяха шерифите, оградили Данте от всички страни. Докато ни тласкаха забързано към страничния изход, погледът ми попадна върху лицето на сценариста на Спилбърг — Албърт Силитоу.

В този миг на дива радост Данте, Силитоу и аз бяхме едно цяло. Данте вече бе свободен и отново можеше да играе баскетбол. Аз пък най-после имах перспектива за адвокатска кариера, след като бях пропилял цяло десетилетие. А сценарият на Силитоу щеше да се филмира.

Ако Данте бе осъден, филм нямаше да има.

Но ето че и тримата, при това съвсем внезапно, се сдобихме с бъдеще.

Само час след обявяването на присъдата радостни съседи и приятели заприиждаха в караваната на Мари. Носеха мезета и напитки, но официално тържеството не можеше да започне без Данте. С бутилка разпенено шампанско в едната ръка и ножици в другата той трябваше да пререже жълтата полицейска лента, с която стаята му бе запечатана отпреди година. Когато Данте се появи и последното лепкаво парче от лентата бе отстранено, той и неговите приятели нахълтаха в стаята като освободители в окупирана територия.

— А това е моят подарък за приятеля ми Дънлеви — изрече Данте с възторжен глас, докато му поднасяше черно-синята шапка от някогашния отбор на Том — „Минесота Тимбърулфс“.

После раздаде останалите двадесет и осем шапки на приятелите си. Червената баскетболна шапка с емблемата на „Маями Хийт“ още се пазеше като улика в найлонов плик в хранилището в Ривърхед. Докато траеше празненството, чисто новите, почти недокоснати дотогава шапки се подмятаха весело от цялата компания.

Очите ми не бяха останали сухи нито миг след произнасянето на присъдата. Виждах само как Мари не откъсваше поглед от внука си и се прегръщаше с Том и Джеф, а по изпитото лице на Кларънс беше изписано облекчение. Той също като мен плачеше от радост.

Маклин почука по кухненската маса и се провикна:

— Искам ред и тишина в съда! Казах, че искам ред!

А ние го удостоихме с най-оглушителната врява от викове, смях, глъч и дюдюкане, на която бяхме способни.

— Някой да познава това отнякъде? — провикна се той и размаха познатото на всички дървено чукче. — Сега онзи задник Ротщейн ще трябва да си намери нещо друго, с което да удря по масата. Не можах да се сдържа и да напусна съдебната зала, без да си взема нещо за спомен. По дяволите, Данте, толкова се гордея с теб! — продължи той. — Не знам как успя да издържиш на всичко това, но като гледам Мари, не се изненадвам. Надявам се да загърбиш целия този проклет спомен! А сега искам да дам думата на блестящата, великолепната Кейт Костело.