Джеймс Патерсън - Крайбрежен път

В понеделник се отправихме на посещение при Данте в Ривърхед.

На Том и на мен ни бяха отделили една малка стая надолу по коридора, след кабинета на съдията Ротщейн. Прекарахме деня в нея, като поне сто пъти си припомняхме и преосмисляхме всяко по-важно наше решение, проследявахме развоя на кръстосаните разпити, взаимно се уверявахме, че бяхме следвали правилната линия на поведение. Но това не ни донесе спокойствие. През целия ден нищо не съобщиха за евентуалното решение на съдебните заседатели и накрая, към пет и половина следобед, автобусът отново ги отведе в хотела „Рамада Ин“, а ние двамата се прибрахме в квартирата на Том.

Вторникът се влачеше също тъй бавно.

А срядата сякаш нямаше край.

Но ако трябва да бъда честна, много ми беше приятно с Том.

В четвъртък сутринта надеждите ни отново нараснаха, когато съдебните заседатели поискаха стенограмата с дадените под клетва показания на Мари Скот. Но по-късно, следобед, пак оклюмахме, защото заседателите пожелаха да прочетат по-подробно разпита на Ники Робинсън. Тъкмо препрочитах тези листове от стенограмата, когато секретарят на Ротщейн подаде плешивата си глава през вратата.

— Съдебните заседатели са се споразумели за присъдата — съобщи ни той.

Първи пристигнаха Маклин и Мари Скот. От тези пет дни, изминали в непрестанна тревога и мъчително очакване, тя сякаш се бе смалила още повече. После се появиха родителите на Фейфър, Уалко и Рочи. Най-близките приятели на загиналите младежи се втурнаха в залата, вдигайки прекалено много шум, напълно неподходящ за тази тържествена обстановка.

Досега, по време на съдебните заседания, публиката в залата винаги бе стриктно разделена на две половини от пътеката по средата — подкрепящите Данте и противниците им от Манток. Но много от поддръжниците на Данте вече си бяха заминали, тъй като бяха от по-далечни краища, и засега в залата преобладаваха хората от Манток. Данте можеше да разчита на подкрепата на сравнително малка, но сплотена група от смелчаци — Кларънс, Джеф, Шон с тениска с надпис „Свобода за Данте“, заедно с една дузина съученици и приятели от квартала и баскетболния отбор.

Щом залата се запълни, нахълтаха представителите на пресата и заеха запазените за тях предни редици.

Художниците, на които бе възложено да правят своите скици по време на процеса, вече се бяха надвесили над триножниците си, когато въведоха Данте. За последен път с белезниците около китките си. Изглеждаше толкова нервен и измъчен, че дори не смееше да ни погледне в очите. Когато седна между нас и забързано ни стисна ръцете под масата, усетих колко силно трепереха изпотените му длани. Както и моите, впрочем.

— Дръж се, приятел — прошепнах аз. — Правдата е на наша страна.

Преди час съдебните заседатели най-после се бяха споразумели за присъдата. Служителите от съда ги бяха помолили да се върнат по стаите си, за да вземат по един душ и да се преоблекат. Сега те стояха в съдебната зала с най-официалните си дрехи — мъжете с костюми и вратовръзки, жените — с поли и блузи. Малко след като заеха местата си, в залата най-неочаквано се появиха Стивън Спилбърг и Джордж Клуни в техните привидно обикновени, но всъщност ужасно скъпи костюми. Зад тях пристъпваше сценаристът Силитоу. С него се попълни списъкът на елитните гости, заели местата си малко преди да започне четенето на присъдата.

Очевидно никой не искаше да пропусне последните десет минути.

Внезапно всичко се разви твърде бързо . Съдебният пристав извика: „Всички да станат!“. Съдия Ротщейн се появи от служебния вход и с енергични крачки се устреми към съдийския подиум. Председателката на състава от съдебните заседатели, жена със слаба фигура, вероятно към шестдесет и пет годишна, с очила с доста диоптри, се изправи пред него.

— Съдебните заседатели достигнаха ли до решение по всичките четири обвинения? — попита Ротщейн.

— Да, Ваша чест — отвърна тя.

Макар да гледаше напред към подиума, очите на Данте сякаш бяха фокусирани в някаква тайнствена точка вътре в него, а изпотените му пръсти нервно се сплитаха. В този миг същото правеше и Кейт.

— И какво установихте? — запита съдията.

Крадешком отправих бегъл поглед към измъченото лице на Мари. Неволно съзрях зад нея по-сдържания детектив от Бруклин Кони Рейборн. Предположих, че и той не искаше да пропусне произнасянето на присъдата.

— По първото обвинение в убийството от първа степен 51 51 Така се категоризират, според федералното законодателство, предумишлените, предварително планираните убийства. — Б.пр. на Ерик Фейфър — започна да чете възрастната председателка с ясен и силен глас, — съставът от съдебните заседатели намира подсъдимия Данте Хейливил за невинен .