Джеймс Патерсън - Крайбрежен път

Щом ни видя, той се надигна и уклончиво рече:

— Трябва да поговорим.

Кейт и аз се отпуснахме на нашите столове край малката метална маса. Стиснал зъби, зачаках най-лошото. От дълго време насам не се бях чувствал толкова отвратително.

— Току-що с мен се срещна Рони Монтгомъри — започна Данте. — Този брат е успял да спаси от смъртта бейзболиста Лоренцо Луис.

— Снощи се отби в нашия офис — прекъсна го Кейт.

— Е, тогава сигурно вече знаете, че ми предложи да поеме моя случай. Похвали се, че от петнадесет години насам не бил загубил нито едно дело в съда.

— Може би е вярно — съгласи се Кейт.

— Добави още, че това щяло да бъде най-важното решение, пред което някога съм бил изправян. Увери ме, че съм се нуждаел от време, за да го обмисля.

— А ти какво му отвърна?

— Казах му: „Времето не чака, господин Монтгомъри. И без това вече изгубих цели десет месеца тук“. И добавих, че сега зная какво трябва да сторя.

— И какво е то? — полюбопитствах аз.

— Трябва да разберете, че това не е нещо лично. Дрехите на Лоренцо Луис са били опръскани с кръвта на жена му. А когато ченгетата довтасали, той се заключил в банята, глътнал тридесет хапчета приспивателно и се разплакал, като все за майка си споменавал. Ама въпреки това Монтгомъри успял да го спаси.

— Това е уникален случай — отбеляза Кейт, — но не се тревожи, ние няма да го приемем лично.

— Сигурна ли си? — попита младежът.

— За бога, Данте, ще ни съобщиш ли най-после какво му отговори? — не издържах аз.

— Отговорих му: Не, благодаря, братко. Харесвам си адвокатите, дето си ги имам. Кейт, нали не смяташ, че съм си луд? — попита Данте, вдигна дългия си пръст към нея и се ухили. — Ако бях наел Монтгомъри, всички, включително и съдебните заседатели, щяха да решат, че съм виновен като Лоренцо Луис. Освен това си мисля, че Монтгомъри си изразходва късмета за три живота в онзи процес. Кейт, да не би да плачеш, мойто момиче?

Мари, бабата на Данте, наведе глава и се пресегна за ръката ми, която аз с радост й подадох.

— Благодаря ти, Господи, за милостта, с която ни дари — произнесе тя. — Благодаря ти за силата, която ни вдъхваш, да понасяме това ужасно изпитание. Но най-вече ти благодаря за туй, че ни даде такива предани адвокати като Том и Кейт. Благослови храната ни, о, Боже, и намери място в сърцето си да не отвръщаш очи от моя невинен внук Данте. Амин.

Беше събота вечерта, два дни преди началото на процеса, и всичките приятели, които ни останаха в този град, се бяха събрали около масата в трапезарията на Маклин: самият Маклин и Мари, братът на Том — Джеф, и племенникът му Шон, Кларънс и жена му Върнъл. Малката стая бе изпълнена до краен предел.

— Да пием за това да се съберем пак тук по същото време догодина! — Маклин произнесе своя тост, опитвайки се както винаги да вдигне настроението на присъстващите. — Когато и Данте заеме мястото си сред нас, ще има да му разказвам до зори най-невероятните истории с Шак 43 43 Прякор на легендарния Шакил О’Нийл, звездата на „Лос Анджелис Лейкърс“, 216 сантиметра, 147 килограма; обявен за девети в класацията на Ен Би Ей за баскетболистите на всички времена. — Б.пр. , Коуб 44 44 Коуб Брайън от „Лос Анджелис Лейкърс“, 198 см, обявен за най-добрия баскетболист на всички времена (средно по 30 коша за мач); съден за изнасилване. — Б.пр. , Амаре 45 45 Амаре Студмайър, играч на „Финикс“, 209 см; 112 кг, достигнал до 37 попадения в коша за един мач. — Б.пр. и Леброн 46 46 Джеймс Леброн, от „Кливландс Кавалиърс“, спечелил безпрецедентен договор за рекламиране на маратонките „Найк“ срещу 95 милиона долара. — Б.пр. .

Гостите на празненството не бяха много, но таблата се огъваше от богати и разнообразни блюда — рядко срещана комбинация от карибска и ирландска кухня. След почти цяла година, прекарана в изолация, тази компания означаваше за мен много повече от угощението. Тъкмо се бяхме посветили на храненето, когато звънът на мобилния телефон на Том разтърси стаята.

— По-добре аз да се обадя — рече той.

Извади го от джоба си и вдигна ръка за извинение. Но след малко внезапно пребледня като платно.

— Трябва да превключим на Фокс Нюз — тревожно ни извика той.

Половината от нас вече се бяха завтекли към всекидневната, всеки грабнал чинийката с десерта си, а останалите още се суетяха, нагласявайки столовете си пред „Зенит“, отдавна остарелия телевизор на Мак. Шон веднага превключи на шестнадесети канал, точно когато водещият от студиото включи от мястото на събитието репортерката — една наперена блондинка.