Джеймс Патерсън - Крайбрежен път

— Да, със Стоун Темпъл Пайлътс, но тази история май приключи наскоро. Красиво момиче. Беше само на четиринадесет години, когато поместиха снимката й на корицата на „Вог“. Сетне изигра ролите на отявлени млади наркоманки в един-два филма, посветени на живота на тийнейджърите. Само че оттогава на няколко пъти е посещавала клиника за рехабилитация.

— Сигурно й е дошло до гуша да бъде хем богата, хем красива — подхвърлих иронично.

— Не зная. Аз съм само красив — усмихна се Портър.

— Тогава е по-добре да ми се довериш. Налага се да се срещна с това момиче. Не зная поради каква причина, но тя е присъствала на мястото на убийствата.

В най-скоро време трябваше да си поговоря с Тереза. И то преди самата тя да си бе навлякла някаква беля или друг да й стори тази услуга. Ала съвсем не очаквах Мики да ми позвъни още преди да бях изминал половината от обратния път към Манток.

— Имаш късмет. Том. Тереза Семел току-що се появи в града, след като я изписали за пореден път от клиниката „Бети Форд“. Побързай, може би ще я завариш, докато още е чиста. От това, което подочух, напоследък решила да замени страстта си към хероина с фитнес. Та затова по цял ден ще виси в Центъра за рехабилитация.

— Не се казва страстта, Мики, а зависимостта .

— Да, Том, знам. Само ти напомням, че това момиче пръска по хиляда долара на ден, за да се изчисти като Пилат Понтийски.

След четвърт час паркирах колата пред входа на Центъра за рехабилитация и се спрях, за да наблюдавам Тереза през овалния прозорец от зелено стъкло.

Върху дюшеците на пода бяха налягали пет жени, предани привърженички на програмата за здравословно възстановяване. Доколкото можех да преценя, всичките изглеждаха в чудесна форма, но нито една не можеше да съперничи на Тереза Семел по усърдието, с което се самовглъбяваше в трудните физически и дихателни упражнения.

Докато я гледах как се потеше, ме обзе съжаление, че си бях позволил да се шегувам с нея. Вместо да вехне от самосъжаление у дома, тя буквално се стремеше да повали на тепиха вкопчилите се в нея демони.

Дойде деликатният момент за съобщаване на клиентите, че времето на сеанса им е изтекло. Инструкторът избра да приключи с очистващо вдишване и издишване, след което не забрави да поздрави жените за проявеното от тях старание.

Всички, освен Тереза се изправиха, отидоха до пейките, взеха дрехите си и напуснаха залата.

Само момичето остана да лежи на своя дюшек, може би ужасено от мисълта, че отново ще трябва сама да се оправя със себе си. Така че наистина ми се стори облекчена, когато се приближих и се представих.

— Сигурен съм, че сте чули за престъплението на плажа през това лято — казах. — Аз съм съдебен защитник на младежа, обвиняван в убийствата.

— Говорите за Данте Хейливил, нали? — попита Тереза. — Той не го е направил.

— Откъде знаете това? — наострих уши аз.

— Просто го знам — отвърна девойката, сякаш отговорът бе изплувал в красивата й глава съвсем случайно.

— Сега съм тук, защото вашият автомобил е бил паркиран наблизо на плажа през онази нощ.

— Тогава едва не умрях — призна ми Тереза. — Или може би в онази нощ се спасих. До смрачаване ми беше толкова хубаво, но по-късно се вкиснах и се надрусах. Преди това се бях срещнала с моя човек на паркинга. После се върнах на плажа и се завих с едно одеяло. Спала съм там през цялата нощ…

— А нещо видяхте ли? Чухте ли? — погледнах я настойчиво.

— Не — отсече тя. — Там е цялата работа, нали? На следващата сутрин си признах за всичко на татенцето, а след дванадесет часа вече бях в рехабилитационния център.

— И от кого купувахте наркотика?

— Сякаш тук има някакъв избор — насмешливо промърмори Тереза.

Не ми се искаше да изглеждам прекалено неосведомен, но се налагаше да попитам:

— Какво искате да кажете с това?

— Тук, на Крайбрежния път, има само един човек, от когото можете да се снабдите с дрога. И така е било, откакто се помня — промълви момчето.

— А той има ли си име?

— По-скоро прякор. Локо. Или Лудия .

Излетяхме от летището за хеликоптери в Ийст Хамптън. Пет минути по-късно мъжът от съседната седалка погледна надолу към оживения трафик, насочен на запад по шосе 27. На лицето му блесна ослепителна усмивка.

— Много обичам да се прибирам у дома с хеликоптер. Само час след като съм се излежавал на плажа, се озовавам в апартамента си на Пето авеню и дори вече отпивам от мартинито. Това се казва приятен уикенд.