Джеймс Патерсън - Крайбрежен път

Огледах се наоколо. За музиката винаги имаше запазено място в сърцето ми. Преди откриването на големия търговски център в Бриджхамптън този магазин тук бе единственото място в радиус от петдесет километра, където се продаваха дискове с музика. Стените му бяха облепени с плакати на Джими Хендрикс, Боб Дилън и Джон Ленън. Персоналът, съставен без изключения от ревностни почитатели на добрата музика, принуждаваше клиентите да прекрачват прага с благоговение, като че ли влизат в църковен храм.

Шон ме посрещна с усмивка. След което побърза да постави в плейъра един компактдиск с музиката на някаква непозната за мен рок банда.

Другият клиент бе някакъв висок и мършав мъж, с очила с телени рамки. И той като мен се озърташе на всички посоки. Явно нищо не се бе променило, откакто бях напуснала Ийст Хамптън. Клиентът имаше вид на прехвърлил петдесетте, но се носеше раздърпано като осемнадесетгодишен хлапак. Беше решил да търси името на някакъв състав или певец от края на азбуката, затова аз започнах от другия край, от Ей Си/Ди Си към Клеш и Флийтуд Мак 26 26 Според азбучното подреждане в английския: AC/DC, Clash и Fleetwood Mac. — Б.пр. .

Когато купувачът най-после излезе, аз взех един екземпляр на преиздадения наскоро албум „Румърс“ 27 27 Игра на думи: rumor — слухове (английски, езерото). — Б.пр. на Флийтуд Мак и го отнесох на касата.

— Явно предпочиташ класиката? — промърмори Шон.

— Одобряваш ли избора ми? Мислех, че ще ти се стори твърде превзета.

— Какви ги говориш, Кейт? Тъкмо тях бях пуснал преди малко. И аз, и кривогледата ми котка не можем да им се нарадваме.

— А и заглавието на този албум — „Румърс“ — е подходящо подбрано — отбелязах аз.

— Не те разбирам.

— Сигурно си чул и други слухове?

Шон като че ли остана леко разочарован. Но не бях сигурна дали се дължеше на подхванатата тема или на опита ми да се пошегувам.

— За това ли си дошла тук? — помръкна той.

— Да, Шон — признах.

— Значи искаш да се сдобиеш с информация за Фейфър, Уалко и Рочи?

— Или пък с поне един факт, който може да обясни защо някой е поискал да ги убие.

— Дори и да знаех нещо, не съм сигурен дали трябва да го споделям с теб.

— Защото са ти казали да не го правиш ли?

Шон ме изгледа така, сякаш му бях нанесла кръвна обида.

— Не ми пука кой какво говори. Но тези пичове бяха мои приятели, а сега ги няма, за да се защитават от хорските клюки.

— Ние само се опитваме да разберем кой ги е убил, Шон. Мисля, че и ти искаш да узнаеш истината.

— Спести ми лекцията си, Кейт — хладно отсече Шон. Но още в следващия миг на лицето му разцъфтя една от онези великолепни усмивки, с които мъжете от рода Дънлеви основателно се гордееха. — И така, ще купиш ли този диск, или само ще си губиш времето?

Платих диска и излязох на улицата. Отдалечих се до една близка пейка в тъмното, за да махна целофанената опаковка. Вдишвах хладния, изпълнен с много аромати въздух. Ийст Хамптън е едно от най-красивите градчета, които можете да си представите. Само хората са тези, които понякога го загрозяват.

До пейката имаше пощенска кутия. Забелязах, че далеч не съм първият клиент на музикалния магазин, който се е спирал тук на излизане. Синята пощенска кутия бе облепена със стотина тесни лентички със заглавията на дисковете с музика, отлепени от опаковките им, така че сега и етикетът на „Румърс“ стана част от тази колекция от графити.

Щом седнах зад волана, пуснах диска, за да го прослушам, докато се прибирах при Маклин. Парчетата в „Румърс“ се оказаха още по-добри, отколкото ги помнех.

Когато най-после се прибрах, Мак кротко похъркваше на дивана във всекидневната. Звънът на мобилния ми телефон въобще не го събуди.

Беше Шон и шепнеше :

— Знаеш ли, аз всъщност подочух нещичко, Кейт. И то от хора, на които имам доверие. Цялата работа е в това, че през последните няколко седмици Фейфър, Уалко и Рочи започнаха яко да си падат по дрогата. То през това лято и без това всички тук се побъркаха по крека 28 28 Тук в значението на добре пречистен кокаин на дребни кристали, готов за смъркане (от американския жаргон или сленг). — Б.пр. , особено по плажа под Крайбрежния път. Нищо чудно тримата да са се забъркали в някаква игричка. А след като веднъж захапеш тази въдица, само един уикенд може да струва до стотина долара. Това е всичкото, което чух. Хареса ли ти дискът?

— Чудесен е. Благодаря. За всичко , Шон — тихо отвърнах аз.

Оставих слушалката и се обърнах, за да погледна моя спящ домакин. Добре че Мак още не се бе размърдал. Издърпах одеялото до брадичката му и се качих на горния етаж. И така, какво излиза? Убитите момчета са си падали по дрогата, по-точно по крека.