Том Мартин - Царството

— Веднага заповядай на хората си да престанат да разрушават манастира и да върнат дрехите на момичето. Какво си мислиш, че правиш? Културната революция приключи преди десетилетия. Пуснете момчето да си върви.

Дорген Трунгпа направо не можеше да повярва на ушите си. Сякаш от джунглата се беше въплътил ангел пазител. Яростна сянка пропълзя по лицето на армейския офицер.

— Как смееш да влизаш тук и да крещиш команди? Аз съм старшият офицер в областта Пемако. По дяволите, за кого се смяташ ти? Обясни се или ще заповядам да те разстрелят на място.

Севернякът продължи да крачи през двора и когато наближи, по околожката на фуражката и високите до коляното лъснати кожени ботуши, проблясващи изпод мушамата, докато крачеше, стана ясно кой е той. Полковник от прословутото Бюро за обществена сигурност, или БОС, както беше известно — китайския еквивалент на ЦРУ и ФБР в едно, идеологическата полиция на китайското правителство, кучетата пазачи на революцията.

Войниците видимо се сковаха, когато разпознаха чина и принадлежността на северняка. Когато стигна до средата на двора, той измъкна писмо от джоба си и го подаде с изпъната ръка на армейския офицер. Пликът беше запечатан с червен восъчен печат с формата на звезда.

— Аз съм полковник Уей Дзиен от БОС. Заповеди от генерал Те от Южното командване в Чунцин. Отсега аз съм старшият офицер в Пемако, следователно всички военни части южно от прохода Су Ла са под мое командване. Включително ти.

Армейският офицер се беше вторачил невярващо в полковник Дзиен, след това, подобно на капризно дете, грабна плика от ръката му и го разкъса. Около минута проучва съдържанието, след това се обърна към своите хора с израз на гняв и унижение на лицето.

— Върнете дрехите на жената и се стройте при портата… Пуснете монаха да си върви.

Дорген Трунгпа беше блъснат грубо напред. Свободен, той изтича до трупа на игумена и го прегърна, ридаейки. Полковник Дзиен се усмихна на армейския офицер и кимна одобрително.

— Добре. Тези стари суеверни монаси не са нещо повече от туристическа атракция. Старият Тибет е мъртъв и няма да се върне. Можем да си позволим търпимост към последните останали диваци.

Полковник Дзиен потупа армейския офицер по гърба и продължи, за да не накърнява самочувствието му:

— Сега в столицата Лхаса има два пъти повече китайци, отколкото тибетци. Вече няма нужда да преследваме техните абсурдни вярвания. Младите хора се интересуват повече от мобилни телефони, отколкото от молитвени мелници. Здравият разум на комунизма измести глупавата религия на монасите.

След това се обърна, за да огледа сбирщината изкаляни войници:

— Къде са останалите хора? Трябва да бъдат тук в двора до свечеряване. Искам да организирам издирване. Наредете да донесат провизии за десет дена. Но първо се погрижете за раните на този монах. И се отървете от трупа. Когато свършите това, искам да разпитам момчето. Нека се почисти и след това го доведете при мен. Ще установя главната си квартира тук, в манастирската библиотека…

След това полковникът закрачи отривисто към вратата на молитвената зала и изчезна в полумрака.

Стоманената врата се затръшна зад Нанси Кели и я поведоха надолу по дълъг, слабо осветен коридор с тухлен под. Докато стъпките й отекваха в стените, почувства как започва да я обхваща ужас. Изглежда щяха да я разпитват за Антон Херцог. Бяха подозрителни. Може би вече го бяха осъдили и сега просто трябваше да бъде намерен. И в двата случая бяха хванали погрешната жена за своя разпит. Тя нямаше да хвърли допълнителна светлина по техния случай. Въпреки че обожаваше Херцог като журналист, всъщност не знаеше нищо за човека. Представи си го заобиколен от почитатели в редакторската стая при една от редките си появи, омагьосвайки всички наоколо с необикновените си разкази. Що се отнася до личния му живот обаче, за действителния човек зад бляскавата фасада, за неговите подбуди и политическите му убеждения — тя не знаеше съвсем нищичко и това усещане за пълно невежество само засили нейния страх. Започна да й се струва, че пропада в някакъв кошмарен свят, че като Алиса в страната на чудесата навлиза в царство, в което точно защото не знаеше в какво е обвинена, никога няма да може да изчисти своето име.

Какъв избор имаше? От откровено враждебното отношение на капитан Хундалани личеше ясно, че вече е здраво затънала, макар точното й юридическо положение в момента да беше съвсем академичен въпрос. Истината беше, че я отведоха против нейната воля, без никаква възможност да поговори с адвокат, и само това имаше значение. По всичко личеше, че щеше да изчезне в адската дупка, наречена затвор, и никой нямаше да узнае… Може би точно това се беше случило и с Антон Херцог… Може би през изминалите три месеца гниеше в някоя препълнена килия на Делхийския централен затвор, измъчван от болести, и се чуди защо ли никой не си е направил труда да го намери.