Том Мартин - Царството

— Ще видя какви средства мога да вложа — каза тя отсечено на Адамс. След това с по-мек тон добави: — Има още нещо, в което би могъл да ми помогнеш, ако нямаш нищо против. Бих искала да науча произхода на една стара кост, която ми даде мой приятел. Ще хвърлиш ли едно око?

Адамс кимна рязко.

— Няма проблем.

Кришна изглеждаше силно облекчен, че разговорът за пътуването беше свършил. Нанси извади платнения вързоп от чантата си и го остави на килима. Преди това беше извадила журналистическата карта на Херцог и я беше прибрала в джобчето на чантата си. Адамс коленичи, поведението му беше на човек, изпълнен с очакване, а може би дори с нетърпение. Тя се забави с връвта, после започна бавно да развива вързопа, докато не се показа странната кост с мундщука.

— Може ли?

Търговската напереност на Адамс беше напълно изчезнала. Нова маска, помисли си Нанси, на професионален археолог. Тя кимна. Той протегна ръце, сякаш пред него имаше безценна ваза или някаква друга ценна антика. Вдигна я и започна бавно да я оглежда от всички страни, бавно въртейки я из ръцете си. После направи пауза и след нея се зае да оглежда по-внимателно мундщука. Извика нещо на хинди към Ким и момчето се дотътри с малка лупа в ръка. Адамс я закрепи на дясното си око и продължи бавно да оглежда мундщука. Накрая остави лупата да падне от окото в дланта му и с много сериозно изражение върна костта на Нанси.

— Знаеш ли какво е това?

В гласа му се усетиха нотки на силно подозрение.

— Мисля, че го наричат костен тромпет или тръба… — отговори тя неуверено.

— Сложи я на устните си и духни леко в мундщука.

Тя вдигна тръбата, постави много внимателно мундщука на устните си и духна. От костта се понесе призрачен натрапчив писък.

Адамс кимна бавно.

— Използва се в тибетските тантрически церемонии. Обаче костните тромпети, или тръби, са по-стари от тях. Използвани са през Бронзовата епоха, а вероятно и преди нея. Като съдя по състоянието на костта, бих казал, че тази е много, много стара.

— Как стигна до този извод?

— С помощта на тафономията. Науката за датирането и гниенето на старите кости. Това е моята специалност. Естествено, би трябвало да проверя, но само като я гледам, мога да кажа, че е поне на двадесет хиляди години, а вероятно много, много по-стара.

После, сякаш на себе си, добави:

— Направен е от бедрената кост на човек.

Нанси потрепери от отвращение.

— Пфу! Какво ли още има да видя.

Тя набързо остави костта върху плата на вързопа и си избърса ръцете в килима. Адамс изглеждаше искрено изненадан от нейната гнусливост.

— Не се притеснявай. Съмнявам се, че липсва на бившия си собственик. Знаеш ли какво е небесно погребение?

Нанси поклати глава.

— В много части на Хималаите хората не погребват своите мъртъвци, а по голите планински склонове дърветата са недостатъчни, за да ги кремират. Вместо това ги оставят по планинските върхове. В Тибет монасите нарязват труповете и лешоядите ги поглъщат, така че душата бързо да премине през Бардо — света между живота и смъртта. Когато птиците си свършат работата, монасите се връщат, разтрошават останалите кости и ги разпръсват като прах, но понякога оставят някои.

Той махна с ръка към костта, която лежеше върху килима.

— Древните места за небесни погребения са високо в планините — там се намират най-много кости в Хималаите. Обаче тази може да е дошла от погребалната могила на някой главатар в Централна Азия или отнякъде по̀ на запад. Например от Европа.

Той отново я изгледа подозрително.

— Можеш ли да ми кажеш точно откъде я имаш? Не е от тукашния район, нали?

Нанси замълча. Вторачи се за миг в костта, докато вземе решение.

— Защо питаш? Разпознаваш ли символите?

Той се забави с отговора, което й даде основание да реши с пълна увереност, че не й казва цялата истина.

— И да, и не. Предполагам, че камата и свастиката са арийски. Арийците са първите завоеватели на Индия. Спускат се от равнините на Централна Азия преди четири или пет хилядолетия. По същото време мигрират на запад в Европа. Те донасят своята собствена религия на субконтинента, нещо като праиндуизъм. Свастиката, която виждаш навсякъде в тази част на света, е архетипен арийски символ.

Гласът му заглъхна, защото се беше заел отново да изучава мундщука.

— А буквите? — обади се Нанси.

Адамс нарочно пренебрегна въпроса й, вторачи в нея пронизващ поглед и я попита:

— Откъде взе това нещо?

— От Антон Херцог. Той го изпрати в бюрото на мое име.