Том Мартин - Царството

Нейният отговор предизвика сложна реакция у Джек Адамс. Той видимо се наежи. Кришна беше казал, че Антон не харесва много Адамс, и тя усети по непосредствената му реакция, че чувството е взаимно. Но имаше и нещо друго: сега той загледа по-внимателно костта, сякаш беше натоварена с допълнителна важност. Виждайки ревностните очи, впити в нея, погледа — малко несдържан, почти лаком, Нанси отново се разтревожи. Тя започна да завива костта във вързопа, без да отмества очи от Адамс. Под изпитателния й взор той се усмихна насила, но очите му останаха впити в костта.

— Виж, познавам Херцог. Мога да ти помогна — каза той. — Мога да я идентифицирам за теб, ако ми я оставиш…

Нанси спря движенията си.

— А буквите? Означават ли нещо? Знаеш ли откъде са?

— Не.

Сигурна беше, че той лъже. Адамс продължи настойчиво в отчаян опита да я убеди:

— Слушай, нека я занеса в Делхийския музей — махна той към предната част на помещението и вратата. — Те разполагат с цялото нужно оборудване. Можем да я датираме, като измерим степента на разпад на радиоактивните изотопи… Методът не е съвършен и костта сигурно е много замърсена, но си заслужава да опитаме… Мога да проверя и буквите и да открия откъде са. Мога да сравня и изработката на мундщука с други подобни в моята сбирка и в тази на музея. Познавам всички там.

— Първо ми кажи защо му е на Антон тази кост?

Тя ясно видя, че Адамс се обърка. Може би се чудеше защо, за бога, му задава подобен въпрос, ако наистина познава Херцог или той действително й я е изпратил.

Американецът отговори внимателно:

— Херцог имаше определени идеи за Тибет и историята на човечеството…

Нанси го изчака да продължи.

— По различни причини и двамата търсим доказателство…

Тя стрелна поглед към Кришна, след това се обърна към Адамс и отбеляза:

— Доказателства, които показват, че Чарлз Дарвин бърка?

Адамс отговори уклончиво:

— В моя случай нещо подобно.

— А Антон? Той не е нито археолог, нито палеонтолог?

Адамс помълча малко, после отговори:

— Не, но нашите интереси съвпадат. Това е всичко. От време на време обсъждаме своите изследвания.

Нанси се намръщи.

— Какви изследвания?

Той отново помълча. Изглежда не му се искаше да навлиза в повече подробности. Тя имаше нужда от нещо повече, от малка следа, по която да поеме, някакво указание какво действително е целял Антон през всички тези години.

— Слушай, господин Адамс — заговори настоятелно, — нуждая се от твоята помощ. Пристигнах току-що, а Антон в момента го няма. Кажи ми какво е изследвал той и може би ще ти дам да изследваш костта.

Очите му я огледаха подозрително, сякаш беше изменница, после той бавно кимна.

— Добре, ще ти кажа какво зная, но то не е много. Замълча, очевидно обмисляйки откъде да започне, как да накара някого, който не познава Тибет, да разбере Антон Херцог.

— Антон има някои странни идеи — сведе поглед към костената тръба Адамс. — Той е донякъде иманяр.

— Нали каза, че не е археолог.

— Така е. Съкровището, което търси, е съвсем различно от всички тези неща. — Ръката му обиколи помещението. — Той търси древни носители на тайни познания. Ламите ги наричат „терма“ 10 10 Традицията на постоянно разкритие в тибетския будизъм и бон. — Б.пр. .

— Какво представляват?

— Виж, нямам представа. Храмове, свещени текстове, красиви долини, входове към други светове — кой знае? Ламите са написали цели книги за терма, но човек никога не може да е сигурен, че ги разбира на нужното ниво и не ги възприема твърде буквално. Съдържанието им е винаги много неопределено. Така е в езотеричните традиции. Аз със сигурност не ги разбирам и честно казано, не ме интересуват. Както изглежда, днес все още има живи лами, които знаят местоположението на тези неща, знаят как да ги намерят и да ги върнат в този свят.

Тя го гледаше изумена. Сега Херцог заприлича на откачалник, а тайната, която го заобикаляше, с всеки час сякаш ставаше все по-голяма.

Очевидно в опит да се разграничи от странните интереси на Херцог, Адамс продължи:

— Виж, Антон има някои странни идеи, които не споделям. Всъщност не сме ги обсъждали истински… Понякога начинът му на говорене е по ламаистки, отколкото на самите лами. Донасял ми е кости и ме е молил да ги датирам, носил ми е древни молитвени колела или други свещени предмети. Аз винаги се радвам на доказателства, а той ме молеше да проверявам дали търси на точните места в Хималаите. Искаше да знае дали е на прав път от археологическа гледна точка. За да намери онова, което търсеше, трябваше да е близо до районите с най-древни човешки обиталища. Онези „терма“, които търсеше, датираха отпреди много хиляди години. Те са много стари.