Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

— Мамка му! — изруга Къртис и първата му мисъл беше, че руснаците са успели някак си да разположат автоматчици на позиция над него. После му хрумна, че за да направят това толкова бързо, щеше да им трябва втори хеликоптер. Чу се още един откос, ехото от изстрелите запрескача от един връх на друг и за своя изненада Къртис откри, че който и да беше над него, стреляше по руснаците. Малко по-късно видя руснаците да се оттеглят надолу по склона, носейки няколко ранени и убити. С бинокъла си успя да различи трима души високо на склона, който се издигаше над него. Лицата им бяха завити с шалове, а през гърдите бяха препасали патрондаши.

Когато големият Ми-8Т, купен от ЦРУ, се приближи към зоната за приземяване, Къртис и Долински изскочиха от прикритието си. Докато се привеждаше, за да мине под витлото на хеликоптера, Къртис погледна назад към върховете на склона. Пилотът дръпна дроселите, машината се заиздига над покритите със сняг борове и Къртис видя тримата мъже да се връщат назад по следи, които водеха към границата със Синдзян. Почувства как по гърба му пробягват хладни тръпки, притесни се, че операцията може да е разкрита, и отново си зададе въпроса дали Долински не е двоен агент.

Когато край границата се разчу, че Долински е изведен и е в безопасност, много такива тройки започнаха да се връщат по местата, откъдето бяха дошли. Кадир, естествено, не знаеше коя част от границата ще използва О’Конър, но предположи, че шейсетина малки групи, които да следят за раздвижване, ще са достатъчни, за да му помогнат при нужда.

— Къртис, много съжалявам, че аз трябва да съм вестоносецът с лошата новина — каза Том Макнамара по сателитния телефон, от който му се обади във военновъздушната база на САЩ в Киргизстан. — Кейт е в интензивния изолатор на ЦКЗ. Скоро ще кацне един „Гълф 5“, за да докара теб и Айнщайн във Вашингтон. Уредил съм ти и самолет, ако искаш да идеш до Атланта.

— Благодаря ти, Том, високо го оценявам.

Загубата на учен още в началото на операцията щеше да предизвика много неприятни въпроси. Но докато се бореше с унищожителната новина, Къртис осъзна, че неприятните въпроси бяха само едната част от проблема. Внезапно се почувства много самотен и разбра, че у Кейт наистина има нещо много специално и че той не иска да я изгуби толкова скоро.

Фармацевтична компания „Халиуел“, Атланта

Светлините от тридесет и седмия етаж на фармацевтичната компания „Халиуел“ пронизваха предутринния сумрак, обгърнал планината Стоун и окръга Декалб. Д-р Ричард Халиуел бе прекарал нощта в личното си крило в огромния офис. Симон беше свикнала с неговите странности и бе заспала в голямата спалня. Парфюмът й и слабият мирис на секс още се носеха във въздуха.

Халиуел се бе надигнал в три сутринта. Прекара цялото си будуване в размисъл, който доведе до първия му важен експеримент срещу засилващата се заплаха от Китай. След по-малко от час очакваше първата доставка от кучкаря. Командният център на охраната бе предупреден, че още преди разсъмване ще пристигне спешна доставка на химикали, необходими за експерименти от „национален интерес“.

Той се усмихна студено, без капчица веселие. Досиетата на неговите охранители без изключение бяха интересно четиво, а той бе добре запознат със съдържанието на всяко от тях. Персоналът в командния център на охраната в „Халиуел“ получаваше добри заплати, а премиите се определяха така, че да задоволяват личните нужди. Някои от тях доста се различаваха от нормалните и Халиуел, майстор на скритото изнудване, беше много доволен от това. В резултат съвсем обикновени и рутинни събития, като часа на доставките в „Халиуел“, никога не се обсъждаха извън работа. Ричард беше уверен, че неговата охрана е много по-строга от тази във Вашингтон, откъдето непрекъснато изтичаше информация. В малкия му, но безмилостно резултатен екип от охранители имаше множество бивши служещи от специалните части и агенти от ФБР. Всички по една или друга причина бяха имали неприятности с бившите си работодатели. При последното си интервю всеки кандидат за тази работа разбираше, че фирмата познава много добре неговото минало. Да имаш минало или начин на живот, за които не желаеш да се разчува, беше неписано изискване, за да те наемат в охранителния екип на „Халиуел“.

Халиуел седеше на писалището си потънал в мисли, но завилата в далечината сирена го накара да погледне часовника си. 3:45 сутринта. Отвори чекмеджето и извади кафеникав плик. Педантичен за всяка подробност, той провери отново общата сума от десет хиляди долара в използвани стодоларови банкноти. Тази сутрин щеше да има две доставки. Боклукът от кучкарника се справи добре, помисли си, докато обличаше черното си кожено яке. Прибра плика във вътрешния джоб, отиде до вратата на личния си асансьор и натисна копчето. Асансьорът бе програмиран да остава пред вратата към офиса му, когато не се използваше. Вратите се отвориха на мига. Халиуел вкара ключа и натисна един наскоро монтиран бутон. Симон знаеше, че той отвежда асансьора до тунела за лабораториите с четвърта степен на защита. Халиуел обаче я предупреди, че не желае да я въвлича в това, нито пък иска някой да научи за този вход. Симон умееше да пази многото му тайни, така че тази също бе в безопасност при нея. В света на Симон Карстеърс знанието беше сила.