Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

После плъзна ръка по малките гърди на момичето. Почувства, че получава ерекция, която се усили от смесването на гнева му с усещането за власт. После мисълта му се зарея назад към първото му сексуално преживяване.

Съблекалнята на гимнастическия салон миришеше на влага и спарено и седемнадесетгодишната водачка на мажоретките, Черил Конопски, беше набрала скорост. Халиуел бе почти също толкова разпален, но от бърбъна. В държането на Черил прозираше настоятелна похотливост, когато го въведе в малкия склад. Тя явно познаваше много добре това място. Свали гащичките си, вдигна късата си пола и се излегна на купчина рогозки.

— Хайде — подкани го, разкопча блузата и освободи гърдите си от сутиена. — Имам нужда да се изпразня!

Ричард Халиуел току-що беше започнал да се бръсне и се почувства дългурест и смотан, докато бърникаше да освободи закопчалката на колана си. Беше си представял, че ще може да контролира случващото се, но не се оказа така.

Черил Конопски се вторачи в пениса му, а на лицето й се изписа ясно доловимо разочарование.

— Не можеш ли да вкоравиш малко повече кренвиршчето си? — подигра го тя, когато той най-накрая успя да събуе панталоните си.

Щом легна до нея, тя протегна ръка и след три секунди той свърши в дланта й, а слабата му ерекция напълно изчезна. Еуфорията, която беше обхванала Черил, също се изпари и се смени с униние, съпроводено от див изблик на ярост.

— Боже мили! Някой казвал ли ти е, че си напълно безполезен?

Халиуел все още чуваше как Черил Конопски крещи по него с писклив от яд глас, докато се изнасяше с бързи крачки от складчето. Отиде до стереоуредбата и пусна Петата симфония на Бетховен.

— Та-та-та-таа… та-та-та-таа — тананикаше си заедно с прочутата начална строфа, усили звука и музиката, изпълнявана от Нюйоркския симфоничен оркестър, отекна в бетонните стени на подготвителния район със защита трета степен.

Симфонията винаги вдъхваше на Халиуел усещане за неговата собствена власт и беше една от любимите му. Той плъзна ръце по горнището на изцапаната тънка рокля на момичето, а ядът му, че Черил Конопски някога го бе отхвърлила, бавно започна да се разсейва, докато могъщата музика изпълваше главата му. Тази поне нямаше да каже и дума. Гърдите й още бяха топли, но тялото й се втвърдяваше с настъпването на rigor mortis. Халиуел вдигна момичето от количката и го положи на бетонния под. После спокойно свали бикините и разтвори бледите й крака.

Д-р Халиуел нахлузи защитните си галоши, изправи се, затвори ключалката на визьора си и се протегна за регулатор на въздуха. Доволен, той се обърна към скитника на другата количка. Вонята му бе неизличимо запечатана в неговите ноздри. Когато Халиуел застана над него, мъжът се размърда. Примигна със замъглени, кървясали очи, изкашля се, гърдите му заклокочиха, а очите му се изпълниха с ужас. Започна бясно да се мята, но осъзна, че е вързан за глезените, кръста, китките и врата със здрави найлонови ремъци. Дебелата хирургическа маска, залепена върху устата му, заглушаваше неистовите му викове.

Ричард Халиуел поклати глава от отвращение. Косата и брадата на мъжа бяха покрити с мръсотия и въшки, а лицето му беше в белези от шарка и сбивания. Подобният на луковица нос имаше моравосинкавия цвят на закоравял пияница. Ти, отвратително подобие на човешко същество, помисли си Халиуел. Предоставянето на кирливото ти, будещо гадене тяло на науката ще бъде единственото достойно нещо, което си постигнал през целия си жалък живот, продължи наум той. После избута количката през специално конструирания въздушен шлюз, който свързваше подготвителното помещение с трета степен на защита със смъртоносната заразна лаборатория. Халиуел закара количката в район на лабораторията, който приличаше на болнично отделение. Когато мина покрай един фризер, Ричард си позволи тънка усмивчица. Знаеше, че любимата супа на генерал Хо Фън е от мечешка жлъчка. Генерал Хо още не му беше гостувал, но той се бе погрижил да складират нелегалната замразена мечешка жлъчка. Просто за всеки случай. Някой би си помислил, че е прекалил с обезопасяването на складираната жлъчка, но Ричард Халиуел никога не оставяше нищо на случайността.

Две покрити с плочи ниши бяха оборудвани със стойки за интравенозни вливания, монитори за контрол на сърдечния ритъм и кръвното налягане и още медицинско оборудване, от което Халиуел се нуждаеше за своите експерименти. Количките бяха снабдени със система за отвеждане на човешките отпадъци, които се отмиваха в съвременната канализация за отпадни води.