Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Карл залитна назад с побеляло лице. Въпреки че й се гадеше, Кейт се задейства според инструкциите. Като държеше ръката с пробитата ръкавица надолу, за да избегне просмукването, тя протегна другата и откачи завития червен маркуч за въздух от своя регулатор. После хвърли поглед към Имран, който правеше същото. Мина покрай Карл, замръзнал с притиснат към масата за инструменти гръб, все още стиснал злополучния скалпел в защитената си от ръкавица ръка.

— Боже мили, о, Боже мили, не й позволявай да ме пипне! — помоли се Кейт на Бога, с когото отдавна не бе разговаряла. Когато пусна обеззаразяващия душ и кръвта се стече от защитния й костюм, тя погледна към Имран, който точно пускаше съседния душ. Лицето му беше пепеляво.

Алтайските планини, Южен Сибир

Къртис отново долови движение, подпря карабината си на дънера на лиственицата и заоглежда гората пред себе си през кръстчето на монтирания оптически мерник. Когато във визьора се появи един едър як, издиша дълбоко и свали пръст от спусъка. Остана неподвижен достатъчно дълго, за да се наслади на великолепното планинско животно. После се върна при джипа, за да провери местоположението си с помощта на малък джипиес приемател с размерите на мобилен телефон.

— 50° 41’’, 85° 32’’. Остават ни по-малко от сто километра — обяви Къртис и започна да сгъва една от руските карти в мащаб 1:100 000, която бе получил от ЦРУ. Картите бяха изненадващо надеждни. Джипиес системата беше точна до метър и два часа по-късно, щом стигнаха края на малка полянка на върха на склона, избрана за кацане от пилотите на спецчастите, Къртис кимна със задоволство.

На дъното на долината под тях можеше да види езерото, точно там, където беше пресметнал, че трябва да бъде, нищо че е едно от хилядите сгушени в пазвите на величествената планинска верига.

След като позицията им беше потвърдена, Къртис вкара джипа между дърветата и извади сателитното си радио.

— Планинска коза, тук Антилопа. Край.

Пилотите от специалните части отговориха веднага.

— Антилопа, тук Планинска коза, чуваме ви отлично, край.

— Антилопа е на позиция, край.

— Антилопа, ние сме на около петнадесет минути от вас, но засякохме трафик по радара на север от вас. Край.

Къртис огледа хоризонта и я видя. Черна точка, която бързо се приближаваше нагоре към долината.

— Планинска коза, изчакайте.

Когато Къртис настрои бинокъла си, черната точка се оказа руски военен хеликоптер, един Ми-8Т или „Бедро“, каквото е кодовото му име в НАТО. „Бедрото“, което се приближаваше нагоре по склона към позицията на Къртис, беше същият модел, който ЦРУ щеше да използва, за да измъкне него и Долински. Сега вече ясно се виждаха установките за изстрелване на ракети и противотанкови гранати, монтирани от двете му страни. Макар да не можеше да види колко души са на борда, знаеше, че Ми-8Т можеше да превозва двадесет и четирима напълно оборудвани руски войници.

— Едуард, руски войници. Предполагам, не са много доволни, че са ги изкарали в неделя, но това ще изравни малко шансовете — каза Къртис, като подаде на Долински 9-милиметровия „Браунинг“ и три резервни пълнителя.

Едуард Долински поклати глава.

— Аз не използвам пистолети — заяви той.

— Вече използваш, слънчице — настоя Къртис и пъхна оръжието в ръката на учения. — Съжалявам, ако броят на жертвите се окаже малко под милионите, в които се целиш с твоята професия, но ще е в твой интерес, ако гледаш нито един куршум да не отива напразно. — Сетне заговори по радиото: — Планинска коза, тук Антилопа. Имаме си компания, край.

Къртис преброи шестнадесет войници, които изскачаха тромаво от големия Ми-8Т, кацнал на полянката близо до езерото.

— Ми-8Т, „Бедро“, координати 853504 до езерото. Засега слязоха само шестнадесет. Край.

— Антилопа, първо ще се оправим с хеликоптера, после ще се погрижим за теб и Айнщайн.

Къртис се усмихна мрачно. Айнщайн беше кодовото име на руския учен. Руските пилоти бяха допуснали грешката да останат на земята. Голямата им транспортна машина избухна в огнено кълбо, а късове от витлата и външната обшивка се разлетяха навсякъде, когато двете ракети я улучиха.

Учудващо е какво може да купиш днес на пазарите за оръжие втора ръка, помисли си Къртис, но усещането, че ще се измъкнат скоро и цели, бе заличено от избухване на стрелба отвъд дърветата. Един от руските войници беше забелязал тойотата.

Къртис даде три бързи откоса, за да накара руснаците добре да си помислят, преди да нападнат позицията му. Но докато наблюдаваше как те се разпръскват надолу по склона, друг автомат започна да стреля от височината зад него.