Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Кейт и Имран приготвиха стъклениците със смъртоносния патоген, с който щяха да заразят маймуните. Процесът щеше да бъде дълъг, деликатен и много опасен.

Когато двамата учени бавно влязоха в помещението на животните, Мавърик, водачът, вдигаше голям шум. Кейт внимателно буташе трансферната количка от неръждаема стомана с подготвената партида индия-1. Д-р Ричард Мейерс и неговият помощник, аспирантът Карл Станфорд, не бяха успели да успокоят малката общност от габонски шимпанзета и подът около клетките бе потънал в бисквити и плодове, с които животните бяха замеряли своите пазачи. Кейт свърза костюма си с маркуча за въздух близо до клетката на Мавърик. Докато включваше червения накрайник към своя регулатор, очите на Мавърик срещнаха нейните и между двамата прехвърча искра. Кроткият гигант се успокои, бавно пристъпи към предната част на клетката и хвана пръчките, без да отделя очи от Кейт.

Тя положи усилия, за да сдържи чувствата си, и се протегна да вземе игла за анестетика. Изчака, докато Ричард и Карл избутат зад Мавърик екрана от неръждаема стомана, който щеше да послужи като менгеме и да го притисне към пръчките на решетката. Все още усещаше втренчения му поглед върху себе си, докато внимателно приближаваше откъм лявата му страна. Биологичната лаборатория не беше място, където да се убодеш безнаказано със спринцовка, напомни си тя. Внимателно опря иглата в бедрото на Мавърик и натисна буталцето.

Всички мълчаха и маймуните също се успокоиха. Д-р Ричард и неговият помощник избутваха напред притискателните панели и Кейт би анестетик на всички десет шимпанзета подред. Щом приключи, видя, че Мавърик лежи неудобно на една страна и потрепва от въздействието на упойката, тя поклати глава, докато се връщаше към трансферната количка. Внимателно преброи всички игли за анестезията и ги постави в специалното кошче за опасни биологични отпадъци. Преди да го изнесат от лабораторията, щяха да го подложат на обработка при свръхвисока температура. Бавно и обмислено Кейт подготви стъкленицата с щама Индия-1 в аерозолна форма.

Ричард и Карл пренесоха Мавърик до аерозолната камера, където тя вече ги чакаше. Щом положиха шимпанзето на масата от неръждаема стомана, Кейт затвори над него прозрачния капак от акрилно стъкло и включи аерозолния спрей. Мавърик лежеше с глава към струйника, а клепачите му потрепваха, докато милиони частици от индия-1 влизаха в ноздрите му. След три минути Кейт изключи празния пулверизатор и се дръпна назад, за да позволи на Имран да се доближи. Всяко движение на учените беше предварително упражнявано. Мавърик бе получил много по-голяма доза едра шарка от тази, на която човек някога е бил изложен. Тази шарка обаче никога не бе приемала животно за гостоприемник. За да имат някакви шансове за успех в експеримента, Имран и Кейт решиха да вкарат смъртоносния патоген и интравенозно. Интравенозната игла съдържаше милиони вириони 38 38 Заразната зряла форма на вируса. — Б.пр. на Variola. И точно както при военните е позволено само на един човек да работи по активирана бомба, така и тук инжекцията щеше да постави само един учен.

Кейт наблюдаваше Имран, докато той търсеше подходяща вена по бедрото на маймуната. Мавърик помръдна и изстена високо. Имран замръзна и зачака големият примат да се отпусне. После бавно вкара интравенозната канюла във вената, свърза стъкленицата с вируса с тръбичката и инжектира Мавърик с индия-1. Щом стъкленицата се изпразни, Имран я откачи от тръбичката и бавно се обърна към другите учени. Според предварително уговорения сигнал те кимнаха, давайки знак, че разбират какво се готви да направи. Имран се обърна бавно и извади канюлата от бедрото на Мавърик. От върха й капеше кръв, която съдържаше хиляди частици индия-1. Въпреки че бяха ваксинирани няколко пъти срещу едра шарка, всички бяха беззащитни срещу тази нейна разновидност. Едно убождане с канюлата щеше да означава сигурна смърт.

Хотел „Добрий ден“, Колцово

Наближаваше девет вечерта и температурата беше паднала под нулата, когато Къртис чу нетърпеливото почукване на вратата си. След като спусна ударника на 9-милиметровия „Браунинг Хай Пауър“, който беше взел заедно с карабината Д4 по-рано през деня, той внимателно дръпна перденцето от прозореца. По снимките, които беше изучил внимателно, О’Конър щеше да познае слабия грузински учен навсякъде. Мъжът с тънките като моливче мустачки, заоблено лице и черна, леко посивяваща коса очевидно беше нервен.