Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Обектът се бореше слабо и започна да се поти. Халиуел откачи маркуча за въздух от регулатора и се отправи, тътрейки крака, към далечния край на заразната лаборатория, където се съхраняваха вирусите. Когато стигна там, се протегна за друг маркуч, провесен от тавана. И без одобрението на вицепрезидента се беше сдобил с някои от най-отровните вируси и бактерии, известни на човека. В света на Халиуел парите винаги казваха тежката си дума. Запасът му от вируси включваше ебола и марбург, а от бактерии имаше антракс, ботулизъм и Yersinia pestis, или казано простичко — чума. Скоро щом опитите с шимпанзетата се прехвърлеха при него, щеше да добави към колекцията си и Variola major и да разполага с пълния набор.

Халиуел набра двойната комбинация на трезора, завъртя колелото от неръждаема стомана и отвори тежката врата. Отправи се към количката с етикет „Ебола“, закара я до работната маса и извади от съда за съхранение комплект пластмасови флакони върху поставка. Вирусът ебола беше ясно различим. Бледа червеникава течност, толкова чиста, че проблясваше под светлината в лабораторията. Халиуел отиде при инкубатора, където се съхраняваше културата медиум, в която го беше инжектирал миналата седмица. Да отгледа запаси от култури с вируса ебола бе детска игра за човек с неговите умения и възможности и той беше уверен, че от клетките на културата в заобикалящата ги супа са израснали милиони микроскопични нишки на вируса.

Първата му задача беше да тества въздействието на вируса и да състави база данни как той ще влияе на хора в сегашната си форма. Следващите експерименти щяха да покажат дали генетично променените форми могат да станат по-заразни и дали РНК, която ебола използва за своя генетичен код, не може да се превърне в ДНК, което беше характерно за едрата шарка. Халиуел знаеше, че генното инженерство изисква сложни изследвания на по-високо от неговите възможности ниво. Но с Долински всичко изглеждаше достижимо. Официалните изследвания, които щяха да се провеждат с човекоподобните маймуни в основната лаборатория, нямаше да гарантират, че тези резултати могат да бъдат постигнати и с хора. А Халиуел със сигурност трябваше да знае това, за да задейства своя план за Китай. Щеше да се погрижи всеки супервирус да се изпробва върху човешките отпадъци от улиците на Атланта. Той постави една игла с тел и стъкленицата с вируса върху количка за инструменти и се върна с нея в нишата, където бе оставил обекта на своя експеримент.

Бавно и спокойно напълни една спринцовка с проблясващата червена течност и се наведе към скитника. Хвана ръката на мъжа като в менгеме и инжектира милиони частици от вируса, срещу който нямаше защита, нито лечение.

Исламабад, Пакистан

Когато се върна в хотелската си стая в Исламабад, Ал Фалид провери дали египетският паспорт, с който щеше да замине от столицата на Пакистан за града, избран за предупредителната атака, е на мястото си при самолетните билети. Прибра американския си паспорт в ръчния багаж и погледна часовника си. Ако е рекъл Аллах, влекачите вече са стигнали индонезийското пристанище Сурабая. Оставаха петнадесет минути, докато дойде времето да влезе в интернет чата, затова започна да превключва каналите на кабелната телевизия. Попадна на програма, която показваше омразния му проповедник, и очите му се втвърдиха.

Вече повече от месец преподобният Джери Бъфет изнасяше поредица от проповеди „Събуди се Америка, грабни оръжието“ в седмичното си телевизионно предаване и неговият Евангелистки център се пукаше по шевовете. В огромната зала се бяха натъпкали повече от петнадесет хиляди души, стотици стояха покрай издигащите се амфитеатрално стени, а още повече седяха по проходите.

Предните два реда бяха запазени за големи дарители и Ричард Халиуел и неговата съпруга бяха настанени на най-хубавите места. Констанс Халиуел седеше до съпруга си точно пред огромната сцена. Тя бе ниска и спретната, с безупречно сресана кестенява коса. Носеше розово костюмче „Валентино“ от две части и бежови обувки „Ферагамо“, подхождащи на кожената й чанта, а на врата си бе закачила огърлица от големи, почти безупречни розови перли. Проповедникът се обръщаше към тълпата и Констанс Халиуел, както и цялото му обожаващо го паство, поглъщаше всяка негова дума, хипнотизирана от обаянието му и съвършената мъдрост на нещата, които изричаше. Констанс си помисли, че ако някой трябва да се кандидатира за президент, това определено беше този човек.