Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Когато Ал Фалид влезе в мазето, фигурата на д-р Халид Кадир, която нямаше как да не разпознае веднага, се надигна от големите възглавници, нахвърляни върху постелките по мръсния под. Той поздрави влезлия с традиционна прегръдка и целувки по двете бузи.

— Добре дошъл, Амон. Пътят ти спокойно ли мина?

— Не съвсем — отговори запитаният.

— Тия американци са много високомерни и глупави — отбеляза духовният му водач Кадир, когато Ал Фалид приключи с разказа за случилото се през последните два дни. — Това ще бъде една от причините да не обърнат внимание на предупреждението, което ще им изпратя — добави той с известна тъга в гласа.

— Надявам се да не го направят — процеди ядно Ал Фалид. — Техните духовни водачи описват исляма като злодейска религия. Един от тях нарече великия пророк Мохамед, мир нему, „обзет от демони педофил“! — Ал Фалид едва не се задуши от възмущение, но бе решен неговият духовен баща да разбере какво става в страната на Големия сатана.

— Чух тези думи — тихо каза Кадир. — Слава на Аллаха, „Ал Джазира“ ни върши добра работа.

— Халид, тогава трябва да си видял и карикатурите!

Той кимна.

— Амон, не трябва да се притесняваме от подобни неща — рече меко, в опит да предпази помощника си от излишни емоции. — Ислямът стои много по-високо от такива злобни клетви. Като мюсюлмани не бива да забравяме, че евреите и християните са народите от свещената ни книга. Великият пророк, мир на праха му, винаги е помнил по-раншните откровения на Авраам и винаги ни е нареждал да се отнасяме към народите от по-раншните откровения с уважение. Амон, ние нямаме проблем с тези хора, а с корумпираните и лъжливи лидери на Запада и Китай, които преследват нашия народ в Близкия изток и Синдзян. Нашият спор е със западните имами, които отхвърлят откровенията на архангел Гавраил пред нашия пророк, мир нему, и които осмиват исляма и начина ни на обличане, окуражавайки християните и евреите да се надигат срещу нас.

Големият мюсюлмански философ все още се надяваше на мирно разрешение, но не за сметка на своя народ и вяра.

— Плановете за нападението в график ли са? — попита той Ал Фалид.

Главната квартира на ЦРУ, Ленгли, Вирджиния

Кейт Брейтуейт полагаше усилия да сдържа гнева си, докато правителственият автомобил, изпратен за нея, летеше по шосе №123 към Маклийн, Вирджиния, но не можеше да спре да мисли за случилото се през деня. Идиотът полковник, командващ ИИЗБА на САЩ, просто беше отказал да я приеме. Когато получи писмото му за преназначаване като офицер за свръзка във фармацевтичната компания „Халиуел“, тя поиска да говори с него, но не успя да мине покрай неговия помощник.

— Д-р Брейтуейт, полковникът е много зает с работа от държавна значимост и съжалява, че няма да може да се види с вас — беше заявил много сериозно капитан Кроушоу, застанал пред обрамчената с пясъчни чували врата на полковник Васенбърг, и не я пусна да влезе във вътрешността на бункера.

— Кроушоу, това наизуст ли трябваше да го научиш, или подобни официозни глупости ти идват естествено? — попита язвително тя, преди да се завърти и да си тръгне бясна.

Тъп подлизурко, беснееше вътрешно тя. Искаше й се да го просне с един тупаник и ако не беше съветът на Имран да се остави на течението, за да види на какво е способна системата, щеше да напусне още на мига. Кейт изпитваше огромно уважение към преценката на професора, може би наистина си струваше да остане и да се бори срещу системата отвътре, но изобщо не съзираше някакви шансове да промени нещата. Знаеше, че фармацевтична компания „Халиуел“ се интересува само от едно-единствено нещо — печалбите. Предчувствието на Кейт Брейтуейт за предстояща неприятност се усили, когато правителствената кола намали и зави към главния вход на Централното разузнавателно управление.

— Защо завиваме към ЦРУ? — попита тя шофьора.

— Госпожо?

— Това е Централното разузнавателно управление. Защо спираме тук? — поиска да разбере Кейт.

— Съжалявам, мадам, но ми наредиха да ви докарам тук.

Кейт не каза нищо. Нямаше смисъл да си го изкарва на шофьора, той само си вършеше работата. Ядът й не намаля въпреки бързината, с която преодоля проверките, за да се изправи най-накрая пред един як и невероятно добре изглеждащ мъж, около четиридесетгодишен по нейна преценка, който я чакаше встрани от рецепцията.

— Д-р Брейтуейт, здравейте. Аз съм Къртис О’Конър.

Кейт се здрависа с него, изненадана от топлината на неговата усмивка и заинтригувана от лекия ирландски акцент. Но предвид събитията от последните двадесет и четири часа, тя нямаше да се остави да бъде омагьосана от когото и да било. Вторачи се в Къртис, без да продума.