Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

— Местната фирма за семена и торове, която купихме преди две години, произвежда всичко, от което имаме нужда. Основахме и малка транспортна фирма в самия град. Но тя не печели кой знае колко — отбеляза печално Ал Фалид, — защото неверниците са корумпирани и големите договори винаги са предварително уговорени.

— Амон, всяко зло за добро. Ако не се конкурираме прекалено настървено, никой няма да ни обърне внимание. Имаме ли достатъчно ракети „Стингър“ за първото нападение?

— Купих ги в Дара Адам Хел — отвърна Ал Фалид, поглеждайки часовника си — и те вече са прехвърлени на един от камионите на пакистанската междуведомствена разузнавателна служба. Тя ще ги достави в Карачи. Ракетите за другите предупредителни атаки вече са на мореходните влекачи. Да, Халид, ти се оказа прав. Мерките на неверниците за безопасност се съсредоточават върху контейнеровозите. Влекачите не привличат много внимание. Ако искаме първото предупредително нападение да успее, влекачите и стингърите са жизненоважни — призна той, посочвайки слабото място в плановете на ислямистите. — Халид, войниците на неверниците са сред най-добрите в света и са обучени да реагират дори на подобно нещо.

— Амон, войниците на неверниците са отлично подготвени, но са лековъоръжени. Сигурен ли си, че можеш да измъкнеш ракетите от Пакистан? — попита Кадир.

Ал Фалид кимна.

— Ако Аллах, Всемилостивият и Милосърдният, пожелае, двата шлепа и ракетите ще стигнат до своето местоназначение. Халид, ние имаме много приятели в пакистанското разузнаване и всички те са отдадени на идеята ислямът да заеме полагащото му се по право място в света. Надявам се да нямаме проблеми в пристанището на Карачи.

Това беше едно от големите безпокойства на ЦРУ и на американската администрация. Пакистанската Междуведомствена разузнавателна служба имаше свои собствени ислямистки планове и те нямаше да бъдат променени дори заради пакистанския президент, да не говорим за страна като Съединените щати, оказваща толкова голяма подкрепа на Индия в борбата срещу мюсюлманите в Кашмир.

— Влекачите готови ли са? — попита Халид, докато си наливаше малко зелен чай от претрупания с украса самовар върху медния поднос.

Ал Фалид кимна.

— Моят син Малик отговаря за тях — обясни гордо, ала лицето му помръкна при мисълта за момчето.

Малик беше изгубил своята жена и двете си малки дъщери, попаднали в ръцете на прословутата египетска тайна полиция, която сътрудничеше на Извънредната програма за местене на затворници, измислена от администрацията на САЩ. Програмата използваше тайни затвори в трети страни, за да заобикаля Женевската конвенция срещу мъченията. Снахата на Амон бе попаднала в демонстрация близо до гробницата на Саад Заглул 34 34 Саад Паша, египетски политик, премиер през 1924 г. и водач на националистическата партия „Вафд“ след Първата световна война. — Б.пр. в Кайро.

Опозиционната партия „Кифая“, чието име на арабски значеше „достатъчно“, протестирала срещу двадесет и пет годишната диктатура в страната, когато полицията за борба с безредиците се втурнала сред тълпата. Малките момиченца били стъпкани, а майката, която се опитала да ги предпази с тялото си, била пребита от цивилните полицаи на президента Мубарак. И Ал Фалид, и неговият син Малик добре знаеха, че египетският режим получава повече от два милиарда долара годишно от Съединените щати. Сумата бе втората по големина помощ в света след тази за Израел. Сега Ал Фалид и неговият син щяха да си отмъстят.

В пристанището на Монровия очуканите на вид мореходни влекачи „Уинстън Чърчил“, „Монтгомъри“ и „Уейвъл“ се подготвяха за отплаване. „Уинстън Чърчил“ щеше да направи една последна доставка на бракувани радиоактивни глави от уреди за лъчева терапия, в случай че възникнеше нужда от следваща предупредителна атака. Първото местоназначение на „Монтгомъри“ и „Уейвъл“ беше Карачи, откъдето щяха да натоварят партидата ракети „Стингър“. Оттам след известно време, посветено на обучение за използване на ракетите в открито море, щяха да се насочат към едно от най-хубавите пристанища в света и да задействат плановете за унищожителното първо предупредително нападение.

Пристанището на Монровия, Либерия

Мореходният влекач „Монтгомъри“ с водоизместимост хиляда осемстотин и осемдесет тона и неговите братя „Уейвъл“ и „Уинстън Чърчил“ се бореха с неспокойната вода в пристанището, която ги люлееше на пристана пред сградата „Обединена буксирна компания“ в столицата на Либерия. Дебелите въжета се опъваха и скърцаха, докато се търкаха в ръждясалите стълбове, стърчащи от пропукания бетон на слабо осветения разнебитен кей на пристанище Фрийпорт в Монровия. Ниски складове с пробити покриви и люпеща се от стените яркозелена боя се простираха по протежение на шестстотинметровия кей. Долу и почти до средата на кея останките от пет хиляди тонен контейнеровоз лежаха на една страна. Стояха там от три години и ръждясалите контейнери по палубите и в трюмовете бяха почти изцяло покрити с вода. Това беше естествен резултат от катастрофално объркване на баласта. Подобно на купчините гниещи боклуци по главните улици на Монровия, пристанището също представляваше символ на гражданската война, продължила повече от десетилетие. За „Ал Кайда“ това място се оказа превъзходно.