Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Малик прибра морската карта. Нямаше карта за дълбочините на Фрийпорт в Монровия. В страна като Либерия човек трябваше да разчита на местните познания. Той взе един от двата радиомикрофона, които се люшкаха от покрива на рубката, и докладва, че е приел сигнала от своя инженер за прехвърлянето на контрола над големите дизели на мостика. После нареди на моряците да освободят въжетата.

Сграбчи двете блестящи дръжки на дроселите в лявата си ръка, а с дясната хвана джойстика на управлението и умело отдели големия влекач странично от кея. Подобно на джойстика в модерните изтребители, корабният можеше да завърта големите предпазени с кожух винтове във всички посоки и циферблатът на конзолата пред Малик му позволяваше да отчита точната посока на тягата. Той бавно премести дроселите напред и десетте хиляди конски сили на дизелите с рев се събудиха за живот. Масивният стоманен нос на „Монтгомъри“, защитен от големи гуми за трактори, се наклони и се издигна в неспокойните води на вътрешното пристанище, цепейки вълните. „Уейвъл“ пое в неговия килватер и двата влекача се понесоха бързо към отвора между двата скалисти вълнолома, отвъд които ги чакаха бурните води на Атлантическия океан.

В сумрака на настъпващото зазоряване Малик успя да различи масата големи черни облаци, които се носеха надолу по африканското крайбрежие в северна посока. Той погледна часовника си: 4:30 сутринта. „Джерусалем Бей“ трябваше да е напуснал териториалните води на Сиера Леоне около полунощ, но той пресметна, че сигурно е на не по-малко от четиридесет километра в северозападна посока. Това щеше да бъде последната пратка торове, от която имаха нужда.

Малик нямаше представа, че на хиляди километри от него два други отряда вече са в страната мишена и се подготвят за нападенията, които щяха да започнат по същото време. Младият мъж застана по-устойчиво, когато „Монтгомъри“ стигна до вълнолома и носът му заплашително се издигна от първата атлантическа вълна, преди да се стовари обратно надолу сред облак водни пръски. Пяната се блъсна в подсиленото предно стъкло на рубката и големите чистачки замахаха яростно, за да изхвърлят излишната вода, докато двата влекача се насочваха право към набиращата сили буря.

Институтът за изследване на заразни болести на армията на САЩ, Форт Детрик, Мериленд

Професор Сайед седна на стола до бюрото на Кейт.

— Имран, това е моята оставка — обяви Кейт, като вдигна лист хартия, ядосана от намеренията на администрацията и от лъжите на хора като Васенбърг.

От срещата си с Къртис О’Конър Имран заключи, че администрацията няма представа за катастрофалните последици от решението програмата за биологични оръжия да започне отново. Имран Сайед беше решил, че ще бъде много по-безопасно за самата програма и в крайна сметка и за човечеството, ако той е наоколо, за да влияе на нещата.

— Значи си му отказала? — попита професорът.

— И то по такъв начин, че да не остана неразбрана — отговори гневно Кейт. — Дори му направих скица, Имран, обясних му как науката може да дублира дори най-малката нишка ДНК. Но това няма никакво значение.

— Ти си му нарисувала скица на ДНК?

— Пентози, фосфати, пирамидинни основи. Всичко най-важно!

Имран се ухили и й намигна.

— Не виждам нищо смешно! — възрази Кейт и въздъхна дълбоко.

— Мисля, че скиците на ДНК и полимеразната верижна реакция са били малко не на място — обясни Имран, който все още се усмихваше.

— Защо?

— Защото Къртис О’Конър може да е агент на ЦРУ, но е защитил дисертация в областта на полимеразните верижни реакции и е доктор на науките. Докторатът му е за вероятните въздействия на смъртоносните вируси като биологични оръжия. Той е един от малцината в ЦРУ с квалификация да работи в лаборатория с четвърта степен на защита.

Кейт отпусна глава в дланите си. Чувстваше как бузите й почервеняват, когато си представи как Къртис О’Конър я гледаше, докато тя ядно обясняваше за водородни връзки, хидроксилни йони, монофосфати и цял куп други структури.

— О, мамка му! — възкликна тя тихо. После погледна към Имран през пръстите си. — Шегуваш се!

— Получил е доктората си по биохимия и имунология в Тринити колидж, Дъблин.

Кейт поклати глава, обзета от силно неудобство.

— О, мамка му! — прошепна тя вече покрусена.

— Хайде, хайде — успокои я Имран, — денят беше дълъг. Ще ти поръчам вечеря в онзи малък ресторант във Фоги Ботом. Пък и няма да ни навреди и по едно питие.