Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Когато тя завърши с очертаването на смразяващите възможности в прекрасния нов свят на биохимията, зелените й очи проблясваха яростно към него. Ако реши някога да поеме по този път, от доктор Брейтуейт би излязъл забележителен преподавател, помисли си Къртис. Точно в момента се чудеше как би могъл да я привлече на своя страна. Имаше нужда от нейните експертни познания в най-смъртоносната лаборатория на света.

Кейт завърши „лекцията“ си с една последна, проста диаграма.

— Господин О’Конър, сега е възможно да се дублират смъртоносни вируси като ебола, марбург или едра шарка, като се вземе една-единствена нишка нуклеинова киселина и се съедини с друга, за да се получи двойна спирала.

Докато слушаше Кейт, Къртис О’Конър едва не се срита сам. Разбира се! Когато единичната нишка се сплете със своя двойник. Смразяващите думи на Халид Кадир изведнъж станаха много, много ясни. Последната атака щеше да бъде биологична. Терористите имаха достъп до ДНК на вируса и щяха да започнат синтетичното му производство. Къртис О’Конър беше прав, но само наполовина. Науката винаги е имала и тъмна страна, а Кадир скоро щеше да се сдобие със сила, която да унищожи човешката раса.

Пешавар

Халид Кадир посегна да си вземе фурма от купата на ниската маса, докато слушаше с голямо внимание как Ал Фалид излага плановете си за първото предупредително нападение.

— Първоначалното ми намерение беше да взривим голямо количество експлозиви на дъното на пристанището. Смятахме да ги доставим през нощта в шестстотин и петдесет килограмови варели, спуснати от бавнодвижещ се траулер. Неверниците обаче промениха правилата и сега хвърлянето на мрежи през нощта е забранено. Все още се надявам, че ще успеем да разположим известно количество експлозиви на позиция. Сега провеждаме тестове с малки алуминиеви понтони, към които са закрепени надуваеми балони. Главната атака ще трябва да се проведе на повърхността, като се използват „Хийт“ — много надеждни противотанкови ракети. Халид, няма защо да се тревожиш — каза Ал Фалид със заплашителна усмивка. — Накарах да преработят траулера в плаващ заряд и той ще последва ракетите „Хийт“ до целта, но координацията ще бъде много важна, защото това може да стане само при прилив.

Ал Фалид повдигна една от рогозките и нарисува очертанията на града мишена върху прахта по пода, като използва две парчета от свещи, за да отбележи местоположението на един световноизвестен символ.

— Макар и малки, предварителните атаки на крайбрежието ще причинят неизказана мъка на неверниците. Нападенията по суша трябва да се проведат няколко минути преди голямата атака по море. Ако по някаква причина първият кораб не успее, вторият ще го следва за всеки случай. Мишената на резервния кораб е тук — продължи да чертае той, посочвайки друга много известна забележителност.

— Екипажите на двата кораба на място ли са? — попита Кадир.

— Халид, отне ни повече от четири години, за да постигнем резултат, но сега имаме човек на „Оушън Венчърър“, танкерът прави редовни курсове от Близкия изток до мишената. Ако Аллах пожелае, той ще успее. Планът за резервния кораб също е доста напреднал. Уредихме да наемем за дълго „Джерусалем Бей“, контейнеровоз със седем хиляди и петстотин тона водоизместимост. Малък е, но е подходящ за нашата цел.

Халид се усмихна. В наименованието на втория кораб се криеше силна ирония.

— А торовете? — попита той.

— Имаме договор с ООН за доставка на торове в Либерия. Неверниците не се заинтересуваха от толкова малък договор, така че всичко се нареди прекрасно. — Това наистина беше гениален ход. — Също така в момента сме в процес на регистрация на „Джерусалем Бей“ в пристанището мишена. След като стане редовен посетител, пристанищните власти ще свикнат с кораба и ще гледат през пръсти на задължителното влизане с лоцман.

На близо девет хиляди километра от тях, северно от пристанището на Монровия „Джерусалем Бей“ поддържаше постоянна скорост от дванадесет възела в сумрака преди разсъмване. Товарът бе предназначен за разкъсания от войни народ на Либерия и платен от ООН. Сред крайно необходимите водни помпи и генератори имаше и двадесет контейнера с торове от страната, избрана за мишена. Селяните, които отчаяно се нуждаеха от торовете, нямаше да получат цялото количество. Пет много специални контейнера бяха напълнени с експлозиви в строго охраняван склад в покрайнините на едно мюсюлманско гето в Пейнсвил, на шестнадесет километра от столицата надолу по крайбрежния път.