Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

Имран кимна.

— Мисля, че трябва да те предупредя — заговори той. — Доктор Брейтуейт вероятно ще ти каже какво можете да направите с дебелия край на ананаса. — Професорът се усмихна, спомнил си един от нейните лафове. — Тя е австралийка и не се страхува да изрази мнението си. Доста е раздразнена от опитите с човекоподобните маймуни в ЦКЗ, и то съвсем оправдано.

— Каква е като учен?

— Без съмнение Кейт Брейтуейт е най-добрият млад учен, когото съм срещал в цялата си кариера. Никак няма да се изненадам, ако някой ден я видим в Осло да получава Нобеловата награда.

— Толкова ли е добра?

— Да.

— Тогава ще направя всичко възможно, за да я привлека в екипа. Имаш ли някакво влияние над нея?

— До известна степен и ако приема да бъда част от операцията, д-р Брейтуейт ще бъде моят първи и последен избор за колега. Но за да мога да й повлияя, трябва да ми дадеш правото да разговарям с нея.

— От думите ти разбирам, че вероятно подобен разговор ще е уместен, а щом ще помогне, ще ти разреша да го проведеш. — О’Конър никога не се боеше да нарушава правилата, ако така щеше да постигне резултат. — След като се видя с нея, ще ти звънна да ти кажа.

Пешавар

Ал Фалид вървеше без да бърза надолу по улицата на разказвачите на приказки, а после мина през гъмжащия от хора пазар „Киса Хвани“. Беше в добро настроение, но си оставаше бдителен и наблюдаваше внимателно всичко наоколо. Където има един агент на ЦРУ, вероятно се спотайват и други. Беше се справил с още един неверник, а американците нямаха и представа кой всъщност е той. Също като атентаторите в Лондон, Ал Фалид минаваше за един от техните и сега произнесе безмълвна молитва от благодарност за предвидливостта на Кадир да го накара да остане, да изкара курса и да изтърпи подигравките срещу исляма в студентския град. Неверниците щяха да си платят за всичко, и то скъпо. Ал Фалид беше напълно уверен, че плановете на Кадир ще бъдат изпълнени успешно и че накрая, слава на Аллаха, единствената истинска религия — ислямът, ще се разпростре надлъж и шир по земята, независимо от цената.

Ал Фалид спря пред щанда с кожарски стоки сред гъмжилото от хора на пазара и небрежно се огледа, за да се увери, че не го следят. Тъй като говореше урду, той без усилие се смеси с тълпата в стария град. Продължи, търсейки с очи надписа на помещението, което минаваше за фоайе на хотел. На него се четеше: „Не се разрешава да се внасят оръжия в хотела. Притежателите трябва да ги оставят на рецепцията“. Ал Фалид се усмихна. Дивият запад на Пакистан ще накара Съединените щати да се страхуват и за разлика от безбройните Додж Сити 32 32 Американски град в Канзас, където през 1883 г. се разиграва прочутото сражение между Уайт Ърп, Док Холидей и неколцина други техни другари с бандата на Уебстър. — Б.пр. в американската история, Пешавар и северозападната гранична провинция никога няма да бъдат укротени.

Малко по-надолу по улицата на разказвачите на приказки той мина покрай една бръснарница. Първият клиент вече се бе настанил на стария дървен стол отвън пред входа и бе отпуснал глава върху напуканата кожа на възглавницата за главата, завързана за пръчка, прикрепена към гърба на облегалката. През това време бръснарят остреше на черен кожен каиш едно страховито наглед острие. До него, под навес от гофрирана ламарина, се извисяваше плашеща, висока два метра картина на огромни, блестящи бели зъби и ослепително розови венци, която известяваше, че зъболекарят е отворен за всеки, който би събрал куража да влезе.

Ал Фалид добродушно поклати глава в отказ на поредното предложение за рикша и се спря за кратко пред щанда с мангал, преструвайки се, че проявява интерес към цвъртящите върху скарата кебапи. Всъщност отново засне наум тясната улица, ярко боядисаните рикши, които се съревноваваха с магаретата, теглещи двуколки, претоварени с чували подправки, семена и картофи. Доволен, Ал Фалид свърна в някаква лъкатушеща странична улица и спря за последна проверка, преди да стигне до входа на безопасната къща на „Ал Кайда“. Вратите й бяха от здраво тиково дърво, а деликатната дърворезба по тях беше изящен пример за онази архитектура, която той твърдеше, че изучава.

След предварително уговореното почукване тежките врати се отвориха и един от телохранителите на Кадир го покани вътре, като махна със своя „Калашников“. Ал Фалид го последва надолу по изтъркани дървени стъпала до подземието, което се намираше на почти дванадесет метра под земята. То приличаше на повечето мазета под къщите в стария град, предназначени за съхраняване на храна и други стоки през изгарящите лета. И това служеше за същото, но в добавка предоставяше защита и срещу подслушване.