Ейдриън д'Аже - Конспирация Пекин

— Аллах акбар! Аллах акбар! Бог е велик! Бог е велик!

Млади талибани, помисли си Кроуфърд. Но… откъде се бяха взели? Знаеше, че в планинската верига Хиндукуш все още се крият талибани, но тези стояха на пътя посред бял ден в столицата на северозападната гранична област. Предупреждението на началника му, че Пешавар не е туристически курорт, сега внезапно придоби смисъл. Крофърд се озърна наляво и надясно, напразно търсейки помощ. Опита се да потисне надигащата се паника, когато видя един мъж да слиза от пътническото място на бялата тойота и да тръгва към него. Нямаше съмнение кой е: Ал Фалид, роденият в Кайро американец, когото трябваше да следи още от международното летище на Исламабад.

— Аллах акбар! Аллах акбар! Бог е велик! Бог е велик!

Виковете кънтяха, отразени от белосаните с вар стени наоколо, и Крофърд почувства хладни тръпки да се спускат надолу по гръбнака му.

— Смърт на неверника! Смърт на неверника!

Когато Ал Фалид стигна до групата, виковете замряха и тя се раздели уважително пред него.

— Защо ме следиш? — попита Ал Фалид.

Крофърд беше толкова изненадан от омразата в черните очи на мъжа, че не отговори.

Ал Фалид кимна на един от младите ученици, който размахваше един АК-47. Кроуфърд изстена от болка, когато прикладът на автомата се стовари в челюстта му.

— Невернико, попитах те нещо. Защо ме следиш? — настоя да научи Ал Фалид, а гласът му беше просмукан от омразата срещу Америка и нейните съюзници.

Отново кимна към размахващия автомата ученик и младият агент на ЦРУ задуши вика от болка, когато прикладът отново се стовари върху лицето и му строши челюстта. Бил Кроуфърд започна да изпада в безсъзнание, но се свести, когато групата започна пак да крещи:

— Аллах акбар! Аллах акбар! Бог е велик! Бог е велик!

Ал Фалид се изплю върху нараненото, размазано лице на Крофърд, а после кимна на друг млад ученик, който си играеше със своята джамбия, силно извита кама. Младият ислямист се развика:

— Бузкаши! Бузкаши! Бузкаши!

Когато значението на тези крясъци проникна през пелената от болка, Бил Крофърд почувства как коленете му се подгъват. Бузкаши беше традиционната игра на поло, която се играеше в Афганистан, а студентите искаха топка.

Очите му се разшириха от ужас, когато голямото острие изсвири във въздуха към него и с един жесток удар му отряза главата. Тя подскочи два пъти, преди да се изтърколи в една прашна дупка на пътя, оставяйки кървава следа след себе си. Весели струйки яркочервена кръв пръскаха от аортата му, докато сърцето все още трескаво биеше.

Когато учениците натикаха обезглавения труп в сузукито и заляха с бензин малкия джип, Ал Фалид отстъпи назад. Точно преди да драснат клечката, мобилният телефон на Бил Крофърд звънна, но Ал Фалид кимна на учениците да не му обръщат внимание. Когато звъненето престана, се чу пиукане, обозначаващо оставеното от Натали съобщение. „Скъпи, Табата искаше да ти каже лека нощ. И двете много те обичаме. Липсваш ни.“ Сузукито избухна в пламъци.

Докато се връщаше нагоре по алеята към медресето, Ал Фалид гледаше със задоволство как студентите си подхвърлят главата на неверника. Един от тях отстъпи назад, засмивайки се при опита да избегне пръските кръв. Захвърлената глава лежеше с лице към ясното синьо небе, а последните мигове на болка и ужас бяха завинаги запечатани в безжизнените очи.

Главната квартира на ЦРУ, Ленгли, Вирджиния

На следващия ден Къртис О’Конър разгледа сателитните снимки на горящото сузуки. Нещо в зърнестата снимка на по-възрастния мъж в широки шалвари и риза го обезпокои, но работата до късно през нощта си казваше думата и дори най-добрите можеха да пропуснат важни улики.

О’Конър прочете късия доклад за още един изгубен агент с нарастващ гняв. Къртис и Макнамара бяха предупредили новия директор да не изпраща млади и неопитни служители в страни като Пакистан, но думите им си оставаха глас в пустиня. Подобно високомерие струваше скъпо на Америка, помисли си горчиво О’Конър. Още една вдовица и някое детенце без баща.

— Шибани политици — тихичко изруга той.

Исламабад имаше подозрения кой е виновен, но ученият беше изчезнал и нищо конкретно не го свързваше с ужасяващото убийство. Къртис си отбеляза да се разпореди Службата за вътрешна сигурност да задържи и разпита Ал Фалид, когато се върне в страната. Мислите му бяха прекъснати от почукване на вратата.

— Професоре, радвам се да те видя отново — възкликна радушно Къртис и кимна с благодарност към придружителя на професора Сайед. — Моля, седни — с жест му предложи едно от креслата, докато стискаше здраво ръката на Имран. — Предполагам, че се чудиш защо си тук?